Създаването на селото се губи далеч преди освобождаването ни от Османско владичество. Около 1750 г. на сегашното място, където е селото е имало турски чифлик, чийто чорбаджия е бил Кямил бей. Одаята му била в северната част на селото, а харманите и воденицата до река Бяла, която той отбил от старото корито, за да минава през владенията му. Работниците на чифликчията живеели в дървени бараки заедно с няколко български фамилии и може би оттук се обяснява и старото име на селото – Бараклий, което остава до 1934 г.
През 1869 г. е построена църквата „Света Параскева„. Празникът на селото се чества всяка година на 14 октомври, когато църквата почита Света Параскева.
След Освобождението остава само българското население. Селото е било център на община и жителите му бързо се увеличили. Занимавали се със земеделие и животновъдство. Някой от тях по-ентусиазирани, благодарение на водата се опитали да засеят ориз. И така при определяне на новите имена на селата, на село Бараклий е дадено новото име село Оризаре.
