Обидим

Обидим е село в Югозападна България, област Благоевград, община Банско. Намира се на 30 км югоизточно от град Банско, на 22 км от Добринище и на 85 км от областния център град Благоевград.Населението на селото е около 139 души (към 2008 г.), надморската височина е около 1200 метра.  Землището на селото обхваща 64.962 кв.км площ, по-голямата част от която се намира в Северен Пирин и част от Родопите.Лятото е кратко и прохладно, а зимата е снежна, мека и продължителна. На югоизток от село Обидим, отстоящо на 9 км се намира село Места. За селата Обидим, Кремен, Филипово, Осеново и Гостун, село Места се утвърждава за централно селище.  В село Места се намира централната поща, училище с пансион за деца от съседните села, районна болница, ветеринарна лечебница, а по поречието на река Ретиже се намира административната сграда на Държавното горско лесничейство – Места.
  • Площ 64 962±0 km²;
  • Население 99;
  • Надморска височина 1200±1 m;
  • Пощ.код 2776;
  • Тел.код 074408;
  • Мпс код E;
  • Община Банско;
  • Област Благоевград;
В землището на село Обидим има общо 13 църкви, паpаклиси, иконостаси и един манастир.

Църквата "Свети Николай Чудотворец" е построена през 1842г. и осветена през 1843 година. В землището на селото расте  и  едно от най-старите и големи дървета в България " Гигантска мура" .  На 1,30 от земята е с обиколка 8 метра, което е с 20 сантиметра по дълга от Байкушевата мура. Високо в Пирин в землището на село Обидим се намира и скалното образувание "Пиростията". Тя е сгушена сред смърчове на левия бряг на река Ретиже. Върху три гранитни камъка с височина около 60 см. почти хоризонтално като огромен капак се разполага полусферичен скален блок с диаметър около 2 м Хижа "Безбог" е разположена в старото землище на Обидим, в подножието на връх Безбог край Безбожкото езеро, на 2236 метра надморска височина. Най-близка хижа - хижа "Гоце Делчев"  е разположена 1412 метра надморска височина.  До нея води широк черен път. Късноантичната и средновековна крепост Момина кула се намира в пиринската част на долината на река Места, в землището на село Кремен.  Разположена е в един от най-тесните и живописни участъци на Момина клисура, южно от село Места.

Боят при село Обидим е сражение между обединени чети на Вътрешната македоно-одринска революционна организация с османски войски по време на Илинденско-Преображенското въстание в Серския революционен окръг, провело се на 14 – 15 септември 1903 година край село Обидим.

На 12 септември неврокопските войводи на ВМОРО се събират в местността Брезнишките гьолове в Пирин за да обмислят плана за действие през въстанието. Решава се група четници кремеци и обидимци да отиде в Мелнишко, а останалите да унищожат турския гарнизон в Обидим. На група въстаници е възложено да прекъснат телеграфа и да охраняват пътя Неврокоп – Разлог, за да се попречи на Неврокопския гарнизон да се придвижи към Разлога. На 14 септември кременските въстаници прекъсват телеграфа.[1]

През нощта на 13 срещу 14 септември обединените чети на Михаил Чаков, Иван Апостолов, Никола Груйчин и Стоян Мълчанков, подпомогнати от селската милиция, организирана в три чети под командването на Благой Джугданов, Георги Москов и Георги Белухов, се отправят към Обидим. На 14 септември Никола Груйчин, преоблечен като търговец на вълна, слиза в селото, разузнава разположението на войската и вечерта нарежда на населението безшумно да напусне селото до полунощ.[2]

През нощта въстаниците нападат селото и обсаждат казармата и училището, където квартирува войската. Училището е запалено и войската се разбягва, като започва ожесточено улично сражение, продължило около 6 часа, в което османците са разгромени. Войската се изтегля в местността „Свети Спас“, където сражението продължава. Загиват двама въстаници и едно дете, а от турска страна – 50 души и 35 са ранени. Аскерът се оттегля към помашкото село Филипово, където на 15 и 16 се събира башибозук от Филипово, Рибново и другите помашки села.

Въстаниците заедно с населението на селото се оттеглят в Пирин. На другия ден войска от Неврокоп започва да преследва въстаниците и на 16 септември се сражава с тях в Харамибунар.

Селото е основано в началото на XIV век. Обидим в началото е представлявало множество махали раздалечени на километри една от друга. Поминъкът е бил предимно скотовъдство, като през зимата много от тях се местели със своите стада в Беломорието (по поречието на река Места и Струма и най-вече в Южния дял на Родопите).

Като крупно селище Обидим се оформя в началото на XIX век, като махалите постепенно изчезват, а собствениците намират по-привлекателен живот в селото, където се намира и по настоящем. В 1842 година е построена църквата „Свети Николай“.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Обидим (Obidim) е посочено като село със 185 домакинства и 430 българи.

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Обидим като село със 175 български къщи.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

В 1901 година войводата Иван Апостолов основава революционен комитет в двете съседни пирински села Обидим и Кремен, в който влизат Атанас Радонов, Георги К. Пандев, Христо (Ризо) К. Пандев, Димитър К. Пандев, Георги Т. Юсев, Георги Г. Москов, Ангел Димитров Павлов, Григор С. Каръков, Костадин И. Пандев, Георги Ст. Пръчков, Януш Хиджов, Никола Караджов, Георги Даскалов, Коста Даскалов, Георги Ущавалиев, Ризо С. Радулов (Калинков), Глигор Джаров, Кръстьо Пакларски, Иван Даков.[5] Двете планински села, разположени над важния път, свързващ Разлога с Неврокопско, се оформят като важен център на ВМОРО.

Два месеца преди избухването на Илинденско-Преображенското въстание 200 кременци и обидимци са извикани за военно обучение в местността Изворето от Яне Сандански. Сформирани са две чети, огравени от кременците Благо Джуданов и Георги Москов, които, преследвани от властите, са принудени да станат нелегални и да влязат в четата на Копаран чауш.


Пристигналата чета на Върховния комитет под командването на поручик Любомир Стоенчев, в която е и кременецът Иван Ф. Радулов, помага на избягалото в планината българско население да се изтегли в България. Населението е организирано в два потока — единият само от обидимци, а другият от кременци и обидимци, които след дълъг преход минават границата при Айгидик.

През 1908-1909 година селото има 220 български къщи с население 1050 души.

В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година пише за Обидим:

Черковно-училищната община е бедна. Черквата и училището също са бедно подредени. Черквата е „Св. Никола“ и тя се възражда с подкрепата на възвръщащите се бежанци.

Селото е опожарено и по време на Балканската война в 1912 г. Голяма част от населението се преселва в пределите на България — предимно в Чепино, Пещерско. Непосредствено след отеглянето на турската войска част от населението отново се завръща. Селото започва своя възход като се изграждат множество нови къщи и населението взема дейно участие в обществено политическия живот — активно участва във войните 1912 – 1918 г. давайки десетки жертви.

В 1914 година е построена църквата на манастира „Свети Пантелеймон“.

Благодарение на създадената традиция от 70 години на XX век, на всеки 5 години се провежда събор на Мачища поляна на 2 km от селото. Много от потомците на Обидим, пръснати по цялата страна, ежегодно провеждат родови срещи.


Любопитни факти:

В землището на селото има общо 13 църкви, параклиси, иконостаси и един манастир. Църквата "Свети Николай Чудотворец" е построена през 1842 г. и осветена през 1843 година. Самата сграда е с размери 23 метра дължина, 13 метра ширина и 8 метра височина. Ширината на зидовете е 1 метър. В близост до селото сред гората се намира манастирът „Свети Панталеймон“.

Благодарение на създадената традиция от 70 години на миналия век, на всеки 5 години се провежда събор на Мачища поляна на 2 км от селото. Много от потомците на Обидим, пръснати по цялата страна, ежегодно провеждат родови срещи.