Върху значителна площ сред по-старата борова гора са пръснати множество открояващи се скали с различни древни изсичания в тях. Впечатление правят добре запазените трапецовидни скални ниши, както и суха пещера с формата на утроба. Върху скалата има издатък, наподобяващ стърчащ пръст, оттам идва и името на феномена – Пармак /в превод от турски език: пръст/.
Втората шарапана е малко извън оградата, под пътя, идващ от селото. Запазена е едната част, но улеят указва къде се е намирал вторият басейн. Тя е с внушителни размери, изсечена е върху монолитен скален къс. Има кръгла форма с диаметър на кръга около 180 см. Дълбочината е 30 см, изсечена скосено към дъното. Смята се, че древните траки са приготвяли в тези шарапани свещено вино.
Крепостта е разположена на връх, на който от трите страни се спускат напълно отвесни и непристъпни скали. По тях се виждат трапецовидни култови ниши, изсечени от траките преди хиляди години. Единствената достъпна страна от крепостта е била защитена с дебела 1,5 м. стена, част от която е запазена и до днес. Вътре се виждат изсечени в скалите олтари, кръгове с диаметър 3,5 м. и други съоръжения, много от които са скрити под земята. На стотина метра под върха се намира скален феномен под формата на гъба с височина 8 метра. На нея също са изсечени култови ниши.До крепостта се намира голямо скално светилище с няколко стотин трапецовидни ниши, в основата на което има изсечени скални гробници.
