Разкритите две тракийски гробници, популярната до селото и куполната под връх Шейновец, както и внушителната средновековна крепост в близост дават основание за предположения, че районът е обитаван от древността, но точни сведения за възникването на Мезек няма.
Южно от селото, върху един от първите ридове планината Гората (Източни Родопи), се намира една от най-добре запазените и големи български крепости. Крепостта е средновековна и има запазени кули и високи крепостни стени, ограждащи площ от 7 дка. До нея се стига по удобен път и по маркирана пешеходна и вело-пътека. В един от ъглите на крепостта е построен и прикрит бетонен военен бункер през 40-те години на ХХ в.
През януари 1931 г. случайно е открита внушителната тракийска куполна гробница-мавзолей в могилата Малтепе, на 1 км източно от селото. Гробницата има голяма кошеровидна куполна камера, както и две пред-камери. До тях се стига по най-дългия коридор (дромос), в който е изложена постоянна холографска експозиция, пресъздаваща намерените в гробницата находки чрез огледално-рефлексни холограми. Любопитен факт е, че могилата на гробницата – Малтепе – става известна години по-рано. През 1908 година в горния й насип е открита бронзова скулптура на глиган в естествен ръст. Откриватели са местни жители. По това време село Мезек се намира в пределите на Турция, въпреки че населението му е българско. По тази причина ценната находка – бронзовият глиган – днес е част от експозицията на археологическия музей в Истанбул. Землището на село Мезек става официално българска територия през 1912 година по време на Балканската война.
Пътят до гробницата е красиво изрисуван. Забавно за деца и родители. Страхотна идея и изпълнение.
Подът на помещенията в гробницата е покрит с каменни плочи в два реда един над друг. Втората настилка покрива останки от женски погребения с трупоизгаряне. При тях са намерени забележителни златни накити с филигран, сред които огърлица и обеци, и сребърни монети на Александър III Велики. По намерените монети погребенията са датирани към края на IV в.пр.Хр. Въпреки че е ограбена в древността, в гробницата са открити ценни произведения на тракийската култура – нагръдник от желязо, сребро и злато, бронзови и глинени съдове, бронзов канделабър (голям трикрак свещник с лампи), украсен с голяма статуетка на танцуващ сатир.
По всяка вероятност гробницата е използвана като храм към хероон – място, където се почита култът към божествен покойник чрез определени ритуали и обреди – поднасяне на дарове, жертвопринушения и др. В близост до могилата е намерен бронзов глиган с рана в рамото, за който се предполага, че е част от статуарна композиция, изобразяваща хероизирания (обожественния) покойник като конник на лов за глиган. Находката се съхранява в Археологическия институт с музей при българската академия на науките.
Въпреки че е построена много по-късно от микенските гробници (XV-XIIIв.пр.Хр.) и че е с по-малки размери, Мезешката гробница е твърде сходна с тях по своята архитектура. Тя се състои от много дълъг коридор (дромос), две правоъгълни помещения с двускатно покритие и кръгла камера (толос) с кошеровиден купол. Общата им дълЖина е 32 м. Входът въвеждащ в домоса, е намерен зазидан. Входовете към помешенията са затваряни съответно първият – с каменна плоча, вторият с еднокрила каменна врата, третият, към толоса – с двукрила бронзова врата с декоративна релефна украса. В толоса има каменно легло с две странично разположени урни от монолитни каменни блокове. Могилата е оградена с широк около 5 м. зид (крепида) от големи, добре одялани каменни блокове.
Любопитно: В тракийското изкуство ловните сцени са много популярни. Ловът се смятал за привилегия на аристокрацията, а ловът на глигани се възприемал като бойествено занимание, едно от изпитанията, чрез които младият бъдещ цар доказвал своето съзряване и постигал божественост. Според вярванията на древните гърци душите на покойниците били посрещани от бог Хермес, който ги изпращал до бреговете на мрачната река Стикс – тя разделя света на живите от света на мъртвите . Преди погребението гърците слагали в устата на покойника монета, за да плати на лодкаря Херон, който да превози душата му през река Стикс. Намираните в тракийските гробове монети свидетелстват, че в Тракия също имало подобен обичай. Тези монети позволяват на археолозите да датират точно погребението и освен това са ценен извор на информация за общественоикономическото развитие на тракийското общество и за връзките му с други народи.
