Село Мала Фуча се намира в полите на Конявската планина и по-точно под югозападната част на връх Колош, в близост до село Голема Фуча, но на по-малка височина.
Мала Фуча се намира в малка котловина, на 6-7 км от Бобов дол, 21-22 км от Дупница и около 35 км от Кюстендил.
Оградена е от юг, запад, и север от хълмове, обрасли с габър и дъб. Навътре в диплите на планината има и букова гора. Дори има местност наречена „Буката“, където расте само бук. Преди около 60 години покрай селото се засаждат иглолистни дървета.
Само на изток селото е открито, като от тази страна тече местната река. Поради това си разположение селото е защитено от ветрове.
За селото има няколко легенди.
Някога в района на село Бабино живяла една вдовица с децата си. На най-големите ѝ двама синове им казвали „Фучите“. Оженила ги майка им, дала им по двайсет овце и ги изпратила да живеят на ергеците – големият в полите на „Колош“, а малкия в подножието на нашия балкан, до реката. Така от семейството на малкия Фуча възникнало селището.
Друга, по-вероятна, легенда е името на селото да идва от турската дума fici – фучия, което значи бъчва. Заобиколено от три страни с баири, то действително прилича на бъчва, или по-скоро на яма, образувана при изваждане от земята на грамадна бъчва.
Още една легенда е, че някога от Злокучане, по време на османската власт избягали двама братя, преследвани от турците. Единият от тях отишъл под „Колош“ и създал Голема Фуча, а другият създал Мала Фуча.
Сред местните съществуват предположения, че първопоселникът и създател на селото може да е някой потомък на някои от разбитите, посечени и разпръснати въстаници от Македония и Кюстендилско от въстанието през 1689 г.
