През 1964 г. Ямна е отделена като самостоятелно селище. Землището на Лопян и Ямна имат следните граници: на юг – вододелното било на Стара планина, землищата на с. Челопеч, източно от Кашана – градовете Златица и Пирдоп. На изток от землището на с. Черни Вит, с. Брусен започва източно от местността Разбой напоя, минава през през Червено присое, през Гарванова поляна, Солния рът и слиза в поречието на р. Свинска в местността Лъките, оттам през местността Габрака по посока на крепостта Чертиград, по билото и пътеката през мест. Тръсището, Лескова вода, по вододелната линия над Искрата, мест. Могилата, Доновото, през Райнов гроб, над мест. Гугли дол през Барата към горния край на Безняк и през мест. Мишек влиза в долината на Стара река над махалата Ханове, след което по течението на реката до вливането и в р. Малки Искър, пресича р. Малки Искър, стига до Конска могила и оттам по вододела Робовица – землищата на селата Джурово и Осиковица в западна посока, стига върха срещу долния край на с. Лъга, спуска се в южна посока и стига р. Малки Искър на мястото, където се влива Осеновишки дол, след което върви по долното течение на Осеновишки дол и там където започва да се възвишава Радков път, по водораздела над мест. Осеновица. Все по водораздела до Аговата круша над Лесковица до седлото на Ралюва могила, след което я заобикаля западно по пътеката до Пряслопа над Татарницата – Блатарското, и пак по вододела на мест. Татарницата през Падешкия връх, спуска се в южна посока до Пряслопа, където минава шосето Ямна – Етрополе, минава през Чукаря, през Суха раан в посока към Балкана през Горната просяка, Гроба и излиза на Солищата, оттам по посока Козето торище, Напоя източно от Кашана, където излиза на билото на Стара планина.
Съществува още от времето на траките. От това време са останките от тракийската крепост „Чертиград“. Името на селото най-вероятно идва от името на племето, което е населявало тези места. Племето е било тракийско и се е наричало Лупоси.
Изображението вдясно представлява документ от 1645 г., който описва спорните мери между селата Лопян и Брусен. Оригиналът е от кожа, ръкопис, на османотурски език. наличен във фонда на Софийския архив. През периода на османското владичество селото е било разположено на същото място, където продължава да съществува и днес.
