Лилково е село в Южна България. То се намира в община Родопи, област Пловдив. Село Лилково е разположено в Централните Родопи. Близо е до десния бряг на река Лилковска (Възрека). Намира се на 10 km път от с. Ситово и на 36 km от Пловдив. Недалеч от Лилково е летовището „Бяла черква“. Село Лилково е разположено в Централните Родопи. Близо е до десния бряг на река Лилковска (Възрека). Намира се на 10 km път от с. Ситово и на 36 km от Пловдив. Недалеч от Лилково е летовището „Бяла черква“.
Старото му име е Демерджикьой, което на турски означава „желязно село“.
Лилково се намира в родопския дял Чернатица на 1400 метра надморска височина.Друга легенда е, че по времето на византийското господство в Родопите кръстосвал с дружина Лило войвода и в района на Лилково било неговото хайдушко сборище. Дружината му вардела керванските пътища и нападала търговците, които минавали от тук на път за Беломорието. Постепенно около Лило войвода и неговите хора се събрали и други непокорни на византийските власти, и когато по тези места дошли българите, хората на Лило се установили за постоянно и новото селище било наречено на негово име.
Пътят зя Лилково минава през Първенец и Храбрино. Част от пътя след Долен Плочник не е асфалтирана и е в много тежко състояние.
Преди Освобождението Лилково е било със смесено население - християни и мюсюлмани. След 1878 г. мюсюлманите постепенно се изселват.
Лилково е едно от селата с намаляващо население, които се обезлюдават с всяка изминала година.
Запазило е старинната си атмосфера. Красивата родопска природа, чистият въздух, тишината и старите родопски къщи привличат много хора.
В селото са запазени много стари каменни къщи, покрити с тухли.Туристически маршрути от с. Лилково:
За съжаление и в Лилково много къщи са изоставени и постепенно се рушат.
В центъра на селото се издига голямата църква "Св. Архангел", построена в средата на 19 век.
Лилково е изходен пункт за х. Персенк и летовище Бяла черква.През върховете на Чернатица може да се отиде в чепеларското село Орехово.
Съседното село Ситово може да се достигне по черни пътища.
Близо до Лилково е тракийската крепост Щутград.
Околностите на Лилково също са приятно място за разходка.
През Лилково е минавал римския път, който е свързвал Пловдив с Беломорието. И до сега част от него е добре запазен.
В миналото Лилково е било помашко селище. От 1879 до 1 януари 1895 година от Лилково са изселени 24 семейства със 135 жители-помаци, съответно 120 в Мала Азия и 15 в покрайнините на град Пловдив / днешната улица "Карлъка"/.
Обществени институции Преди освободителната Руско-Турска война от 1877-78 година, а известно време и след това до 1899 година, в училището на Лилково са се обучавали само момчета. От 1876 година до 1879 година учител в Лилково е бил Калин Славов от Ситово. За училище продължава да служи Стояновата къща. През 1880 година е изградена първата училищна сграда в близост до църквата. В същата сграда след време се помещава кметството на селото. Пръв учител в новото училище е Георги Тасков от Ситово.През 1961 г. е завършен строежа на новата училищна сграда. През 1973 г. училището с последен директор Коста Папазов е закрито поради липса на ученици. Сградата на училището по късно се използва за ученически лагери.
Културни и природни забележителности Каменната църква „Свети Архангел“, чийто градеж е започнал през лятото на 1858 г., а е завършен на следващата година. Това според преданието е станало на ден на "Светата Неделя" 1858 г,Ахмед ага уж случайно завтасъл да палят свещи и да поставят „питурки“ край тамошната джамия. Щом видял това веднага отишъл при тогавашния мухтар на селото и го попитал каква е тази работа. Абдула ага пък и други българи мохамедани му обяснили, че там където сега е джамията, някога била църквата на българите от Лилково и че турците я съборили, за да построят джамия върху нейните основи. Като разбрал каква е работата, Ахмед ага наредил да се построи църква на българите, та и те да има къде да се молят. И пак по нареждане на Ахмед ага, мухтаринът на Лилково Абдул ага сам забил колчетата в центъра на селото и очертал основите на църквата. През 1859 г. Хаджи Георги от Косово, "баш дюлгеринът" на Рупчос построява църквата в Лилково. Това се потвърждава и от надписа на входната врата на Лилковската църква. Редовни събития Годишен събор - всяка първа събота на месец юни.
