Крушаре

Алувиално-ливадните почви край Тунджа, канелено-подзолистите почви и черноземните смолници са подходящи за отглеждането на зърнени и технически култури, зеленчуци и трайни насаждения. От 60-те до 80-те години на ХХ в. тук са създадени крупни масиви от овощни градини, лозя и зеленчуци. Голям разсадник за овощен посадъчен материал от праскови, кайсии, ябълки, круши, череши задоволява нуждите на южна България.

При новите условия се използват различни форми за обработване на земята – земеделска кооперация на доброволни начала, сдружения даване под аренда и с лично участие. Произвеждат се зърнено-хлебни и технически култури, зеленчуци, грозде. Добре развито е животновъдството – овце, говеда, свине, птици. Днес биволовъдството е изгубило значението си, но говедовъдството продължава да се развива, а дървеният тесен мост е заменен с широк железобетонен мост.

Турското име на селото е било Артъкларе. Някои автори свързват старото име на селото Артакларе със средищното му положение между двата града. Според други преди да бъде заселено, околното население наричало землището му ортаери-средина, откъдето и Артакларе. Според трета версия, която е най-правдоподобна, преди заселването на мястото му е имало чифлик или воденица държана от ортаци. В турските документи селото се споменава през 1609 г. под името Артуклар. Възможно е името да произлиза от турското Артук-Артуклар. (Артук=човек с големи качества).

Говедовъдството е стар поминък на населението. В „Пътувания по България“ К. Иречек пише: „Тъкмо един час от Ямбол се минава по дървен мост пак през Тунджа. В не дълбоката вода под моста множество черни, лениво преживящи биволи, повечето от които само главата си подаваха на повърхността, а до тях на един малък остров почиваше стадо бели волове.“

Училището е от 1868 г., а читалището от 1929 г. Поставена е паметна плоча на загиналите в Отечествената война 1944-1945 г. Издигнат е бюст-паметник на антифашиста Демир Славов, обесен през 1942 г. в Сливенския затвор.

На 2 км западно от селото има селищна могила от бронзовата епоха и две надгробни могили. В местността Юртя има следи от средновековно селище. Открити са наушник и колективна находка от 320 византийски монети от XII век. 

От особен интерес е Якимова могила. „Тя е много атрактивна, с представителни произведения на тракийското изкуство от втората половина на V век пр.н.е. Находки от тази епоха в България се срещат твърде рядко“. В могилата е открит златен нагръдник, най-големият намиран в България, златен пръстен с изображение на музикант върху плочка от полускъпоценен камък, три сребърни съда, броня с железни ръкави, меч и други оръжия.

Църковният празник, на който някога се е провеждал селският панаир, е бил „Свети Дух“. Това е подвижен празник в българския православен календар.