сайт за обяви

Ковил

ветроупорни завесикомарници
Рейтинг:
0 / оценки
Близо до селото е разположен Праисторическият култов комплекс Ак Кая, оформено около венец от бели вулканични скали (вулканични туфи), който се издига върху билото на каменист хребет. На западната страна на хребета личат следи от суха зидария под формата на стена, преграждала достъпната страна. На билото в скалите са изсечени множество съоръжения с култово предназначение – жертвеници, улеи, голяма, добре запазена шарапана, ниши и други култови издълбавания. Откритият керамичен материал е датиран от Халколита, късната Бронзова и ранната Желязна епоха. При проведените в периода 1991 – 1993 година са организирани теренни археологически изследвания е открит и един праисторически антропоморфен идол. Обектът все още не е цялостно проучен и представлява изключителен интерес за археолозите.
  • Население 73 души;
  • Площ 2,278 km²;
  • Надморска височина 390 м;
  • Пощенски код 6913;
  • Тел.код 03641;
  • МПС код К;
  • Община Крумовград;
  • Област Кърджали;

Скално-култовият праисторически комплекс Ковил е разположен на огромна площ между селата Ковил, Джанка и Бараци между притоците на реките Крумовица и Дюшун дере. Мащабът му надхвърля неколкократно територията на скално-култовите комплекси Перперикон, Белинташ и Харман кая. Предполага се, че централната му част е в местността Белите скали (в превод от местен турски диалект Ак кая). Според някои източници светилищата на територията на комплекса са девет на брой, без да е ясен критерият за тяхното разграничаване, при някои от обектите се наблюдава почти пълно унищожаване, а други структури са видимо недовършени.Предназначението на грандиозния комплекс край все още е неразгадано от българската археологическа наука – размерите на обекта предполагат много голям възможен брой на предполагаемите посетители или обитатели на мястото. Комплексът е проучван археологически само частично . Централната част на комплекса в местността Ак кая е изградена от светли вулкански туфи. Платото е покрито с храсти и дървета, които са израснали върху дебел чимов пласт, който в по-тънък в западната му част, за да достигне само до няколко сантиметра при ръба на склона. По повърхността на платото има многобройни следи от заселване през много дълъг период от време - от праисторическите времена до модерната епоха.

Комплексът е частично археологически проучван в периода 1989 – 1993 г. от българските археолози Георги Нехризов и Георги Кулов. Проучени са някои от наличните скално-изсечени съоръжения в местността „Ак кая“.

Проучваното светилище е разположено на открояващ се бял скален венец (вулканични туфи) върху билото на каменист хребет. От запад in situ се наблюдават следи от зид без спойка, преграждал достъпната страна. На билото в скалите са изсечени множество съоръжения с култово предназначение, жертвеници, улеи, както и една голяма, добре запазена шарапана и ниши. Под него има сводообразни пещери, в някои от които се забелязват следи от човешка намеса. Откритият по билото керамичен материал е датиран от късната Бронзова и ранната Желязна епохи.

При проведените в периода 1991 – 1993 година организирани разкопки е открит и един антропоморфен идол. При подхода към обекта върху билото се преминава край други две древни съоръжения – некропол и водохранилище.