Село Глушник се намира в полите на Гребенец планина, южно от природния парк „Сините камъни“ и на 15 км източно от гр. Сливен. Името на селото се появява в книгите на Панайот Хитов, тъй като самият той често е събирал четата под черницата в двора на Паскал войвода, негов съратник и довереник, изпращан на важни мисии до различни части на Османската империя. Синът му Петър Паскалев, единствен от селата в Сливенско, участва в четата на Христо Ботев.
През 1912 г. мъже от селото вземат участие в Балканската война.
През 2012 г. дървета от двор в селото взеха участие в националния конкурс „Дърво с корен“, организиран от фондация „Екообщност“ и спечелиха първо място. През 2013 г. същите дърветата представиха България на международно ниво в конкурса „Европейско дърво на годината 2013“ /шесто място/.
Източно от селото се намира скално светилище "Халката" умален вариант на това в гр.Сливен. Халката.
За първи път селото се споменава под името Гюлюшник в османски писмени източници от 1430 година, т.е. малко след падането под турско иго, от което може да се съди, че е българско селище от Втората българска държава, което турците администрират.
В селото има свидетелства за древно тракийско селище и в по-късния период е възможно на това място да се е намирал средновековният град Авли, който арабският пътешественик Ал-Идриси описва в 1153 г. Затова говорят частите от керамични съдове, намерени при изкопаването на кладенец в двор в селото на дълбочина от около 15 м. Това показва голямата вероятност градът да е засипан на дълбоко именно под селото, но проучвания в тази посока все още не са провеждани. рифон Зарезан. Селото е прочуто с лозаро-винарския си поминък и е с най-големите по площ лозови масиви в областта. Традиционно на 14 февруари бива отбелязан празника на лозарите и винарите „Трифон Зарезан“.
Кукеровден[3] Всяка година, във втората събота на месец Февруари, в селото се провеждат традиционните кукерски празници. Празникът започва в началото на деня и завършва преди залез. Характерното за него е, че участват млади мъже и момчета от селото, наричани кукери. Маскирани са с ръчно изработени маски-гугли, тялото е покрито с типичния за с. Глушник губер в червено-бяла украса, на кръста с хлопки, в ръцете си държат дървен прът на края, на който стои закачена животинска кожа. Кукерите са предвождани от младоженец на кукерската група, облечен в мъжка народна носия и булка – мъж, облечен също в народна носия. Знак на религията в този ритуал е и ролята на „попа“, който „ръси хората по къщите за здраве. Цялата кукерска група наброява около 30 души, съпровождана от музиканти, изпълняващи характерна кукерска музика. Групата обикаля къщите в селото, като със силния звук на своите хлопки, кукерите прогонват злото. Кукерите от своя страна биват дарявани с различни дарове от стопаните на къщата. Булката на кукерската група изпълнява във всяка къща обредно обръсване на стопанина, а „попът“ ръси със светена вода за здраве. Празникът завършва на центъра на селото, в края на деня, а там се събират всички жители и гости на селото. Булката, младоженецът и попът наричат за здраве и плодородие всички присъстващи на края на кукерския празник. Кукерската група на село Глушник е известна с многото си участия, свързани с фолклорните традиции на България, и е отличавана неведнъж с първо място, участва на местни и други събори, участва в Националния фолклорен събор в Копривщица.
Коледуване – На 24 декември в навечерието на Коледа в селото се провежда коледуването. Коледари обикалят къщите и разнасят благата вест за Рождеството Христово. Коледарската група е съставена само от мъже, млади и възрастни, изпълнители на коледарски песни и богословки, характерни за селото по своите текстове. Всички те са свързани с послания към празника и наричания за здраве и берекет в името на Рождество Христово. Коледарската група, подобно на кукерската, също има участия в събори, за които е отличавана многократно.
