Гара Бов се намира в подножието на живописното Искърско дефиле, на 8 км от общинския център – град Своге и на 51 км от столицата София. Теренът в преобладаващата си част е планински с множество проломи, пропасти и пещери. Планинският масив в района има главно карстов характер. Надморската височина на селището варира от 500 – 900 м. През територията му преминава жп линията София – Мездра – Варна. В гара Бов се намира пещерата „Сърандалица“, с дължина на галериите 22 м. Поетът Иван Вазов посещава района на Бов и поставя началото на историята, след като пише следното в пътеписа си „Разходка по Искъра".
Реалната история на селото започва през ранното средновековие. Според историческите проучвания, проведени през 80-те години на ХХ век от екип на Националния институт за паметниците на културата, в местността „Манастира“, на 1,5 км югоизточно от Гара Бов, са открити следи от старо заселище и ранносредновековна християнска църква. Манастирската църква „Св. Архангел Михаил“, многократно преправяна и обновявана във времето повтаря архитектурния план на първоначалния си оригинал. През 14 век селото се споменава с името Бововци в Мрачката грамота на цар Иван Александър (1 декември 1947).
Преди прокарване на ЖП линията, къщите в Гара Бов били само три. Процесът на движение на населението към Гара Бов е най-силен в периода 1956 – 1957 г., когато жителите на с. Бов от 1557 намаляват на 533, а в същото време жителите на Гара Бов се увеличават на 1777 души. По-късно общината се премества в Гара Бов и към нея се присъединяват и селата: Заселе, Зимевица, Заноге, Губислав, а за кратък период и село Лакатник. Водопадът „Скакля“ се намира на едноименната река, преминава през източната част на планината Понор, близо до Гара Бов. Дъното на долината на река Скакля се затваря от внушителен подковообразен варовиков венец висок 120 м. От него скачат водите на водопада в три каскадно разположени скока, най-високият от които е около 85 метра. Долината на водопада е заета от Заселски ливади. Малко по на север се намира скалата „Злио камик“. По стръмните варовикови стени е прокарана пътека, получила названието „Вазова пътека“. Тук Иван Вазов пише своя прочут разказ „Дядо Йоцо гледа“.
Вазова екопътека
Тази пътека носи името на писателя Иван Вазов, който е създал част от творчеството си тук. Тя е частично обновена и реконструираният ѝ участък е официално открит на 29 април 2007 г. Пътеката започва от махала Данговци (в землището на село Бов), минава по долината на река Трескавец, пресича река Искър южно от Гара Бов, следва долината на река Скакля край едноименния карстов извор, изкачва се край водопада и извежда до село Заселе . Пътят продължава до село Зимевица, покрай църквата „Св. Петка“. Днес тя е туристическа дестинация с нарастваща популярност.
