Първи сведения за село Габра има в османски регистър на джелепкешаните (търговци на добитък). Предание разказва, че през първата половина на 16 век в района на сегашното село Габра отседнали малка група роби. Първите сгради са построени в местността Сърбеница, имали зид 1,5 м и са били покрити с дървета – нещо като бачия, а на средата се намирало огнището. Заселването е признато от турската власт и селото е наречено Чукурова (Чукурово) – на турски: çukur – дупка, котловина. Поминъкът на населението от онова време е животновъдството, а по-късно и производството на дървени въглища.
От Сръбеница заселниците се преместват в местността Дъхчанец, където има по-добра вода за пиене и си направили по-хубави къщи. Срещу новото село забиват дървен кръст и наричат мястото на Свети Спас затова, че тук намерили спасение и от тогава започват тържествено да празнуват Спасовден, който и до днес е селищен празник на Габра.
След една чумна епидемия населението се премества на днешното място на селото. Покрай дерето на река Габра (наречена така от изобилието на габрови гори) си правят нови къщи – също така ниски, плетени, но измазани с кал. За водопой ползват кладенците Брежляк, Стубельо и Соленико.
На 25 декември 1877 г. Чукурово е освободено от османско владичество. Впоследствие тук, в селското землище, минава границата между Княжество България и Източна Румелия. Поради това често се срещат данни за селото от регистрите на вакарелската митница.
През 1934 г. селото е преименувано и носи името на река Габра.
Училище „Отец Паисий“ - годината, в която е поставено началото на училището в село Габра е 1881.
Спомените на старите габренци, а и училищната летописна книга, свидетелстват за една интересна случка от строежа на сградата на училището. На 30 октомври 1939 година, в разгара на строежа, през Габра минал пътник. Като видял, че на площада се е струпало почти цялото село и кипял усилен труд, странникът попитал какво прави тоя народ. Селяните му отговорили, че правят училище за децата си, за да не са прости като тях. Непознатият изтрил влагата от очите си и се представил като майстор-медникар. Пожелал да изработи училищна камбана, която да приканва децата към класните стаи. В отплата пожелал, ако някога стигне до габренци вестта за последния му час, да я ударят и кажат:
„ Петко Лесников от село Бучени, Прилепско, нейният майстор това поиска за сбогом!. “
И до днес тази камбана стои закачена на фасадата на сградата и приканва габренските деца за първия учебен ден както и за деня на славянските първоучители братята „Св. св. Кирил и Методий“.
Началото на читалищната дейност в село Габра е поставено през 1931 година в къщата на Стефан Христов Свиленов, където се е намирало и първото радио в селото. Така около него започват да се събират група местни учители, които решават да учредят читалище „Просвета“.
Културни и природни забележителности
Габренски манастир „Св. Димитър“
Само на 2 км югоизточно от село Габра се намира манастира „Св. Димитър“ или „Св. Митър“, както го наричат местните жители.
Редовни събития
В село Габра всяка година се организира общоселски събор в съботата веднага след църковния празник Възнесение Христово-Спасовден, а през последната събота на август в местността Манастиро се провежда празник по случай Деня на миньора.
На всеки Йордановден се провеждат кукерски игри „Джамал“, които са съпроводени от местен обичай „Топеница“ или „Топене на невести“.
„Джама̀л“ е фолклорен обичай от цикъла на кукерските игри, разпространен из някои краища на страната. Има езически произход и представлява ритуално прогонване на лошотията, болестите и зимата. Обичаят започва рано сутринта, когато групата с маскираните мъже тръгва да обикаля селото от къща на къща като ритуално прогонва злото. Задължително влизат във всеки двор, където се посрещат от цялото семейство. Булката и младоженецът „даряват“ стопаните на дома, като те от своя страна им дават най-често парче сланина, вино или ракия и символична сума пари. Бабата и дядото прибират даровете, попът ръси стопаните за здраве, а мечкаря кани стопанина да бъде „нагазен“ ритуално от мечката за здраве. Останалите от групата – звънчарите, хлопат със звънците си, като по този начин ритуално „плашат“ злото, или се закачат с членовете на семейството.
Топеницата или Топенето на невести е местен обичай. В миналото е бил едно от основните събития през годината за габренци.
На Лазаровден, по традиция, в селото обикалят лазарки.
