Драгиново е село в Южна България, в община Велинград, област Пазарджик. То е четвъртото по население село в България.
Името на селото до 1966 г. е Корова, а от 1966 до 1971 г. – Корово. На 22 юни 1971 г. е преименувано на Драгиново в чест на поп Методий Драгинов. Жителите на селото са мюсюлмани. Личности:рски православен духовник, автор на летописни бележки за помохамеданчването на българското християнско население в Родопите;
Мустафа Шарков (р. 1912-?) – български мюсюлмански духовник, родолюбец и общественик;
Мустафа Хаджи (р. 1962) – български мюсюлмански духовник, главен мюфтия на България от 1997 г.
Най-ранните сведения за съществуването на селото се съдържат в регистъра на доганджиите-соколари от 1477 г., където самото село е отбелязано под името Корова (от тур. Kuru-ova – „Сухо поле“[3][4]), а под него е записано дословно следното: „Село Корова, спадащо към Филибе. Къщи (неверници) – 1. Доход – 99 (акчета)“[5]. Соколарският регистър е регистър на население, натоварено със специални задължения, и затова не описва цялото население на селищата, чиито имена се срещат в него.
Според данни от османски документ през 1516 г. в селото живеят 46 християнски домакинства и 2 вдовици. През 1528 г. за селото са отчетени 70 християнски семейства. Като село Корова, спадащо към нахията Чепине, е описано и в подробния регистър на доганджиите-соколари от 1560 г. (Istanbul, BOA, TD 317) – виж списание „Исторически преглед“, кн. 1-2 (в една книжка) от 2003 г., с. 115-128 (цялата статия с автор ст.н.с. д-р Стоянка Кендерова се отнася за описа на селото в тефтера, който в нея е даден в пълната си цялост).
За първи път мюсюлмани в селото са отразени през 1570 г., като са отбелязани 3 мюсюлмански и 55 християнски домакинства. В следващия документ от 1595 г. се споменава за 1 мюсюлманско и 45 християнски семейства. През 1633, 1639 и 1641 година са отчетени 70 християнски домакинства. През 1696 г. броят на християнските семейства спада на 31. От документ, написан през 1712 г., става ясно, че в Корова по онова време живеят 115 мюсюлмански и 2 християнски семейства. В документ за селото от 1842 г. се споменава, че там живеят 116 мюсюлмански семейства.
