Драгичево

Старо село е най-старата част на селото. Тя лежи северно от гара Драгичево, Поради свлачищата, населението напуска тази местност и се заселва в другите махали. Калиница – намира се между Старо село и Гарата. Още по на юг в долината на р. Голобрежка е махала Реката. Рударска махала – намира се по пътя за с. Рударци. Това е най-новата махала в селото.

Днешното село е изградено над антично селище. Най-горното течение на река Струма в древността е обитавано от тракийското племе Агриани. Предполага се, че името Граово произлиза от името на това племе, което означава "хора от полето". Агрианите обичали да групират жилищата си на селца, разположени край реките и потоците, идващи от Витоша и Голо бърдо, сгушени в естествено защитените им склонове. Занимавали се предимно със земеделие и скотовъдство. На агрианите не е било чуждо и изкуството, особено певческото и музиката. Те тачели полумитическия родопски певец Орфей. Като наши предшественици агрианите падат под македонска, римска и византийска власт. Селището Перник и околните села в това число и Драгичево, възникват на важния път, свързващ Сердика и Пауталия, като междуселищни пощенски станции. В реда на тези думи може да се отбележи варовиковата база, изкопана през 1949 година в оброчището на южния край на село Драгичево. надписът, открит там, е на гръцки език в сихотворна форма, посветен на Персефона. През VII век по горното течение на Струма се появили славяните, които се смесили с агрианите. Предполага се, че прилюлинското Драгичево, се е появило като селище през XVII век. През 1683-84 година се споменава за първи път за съществуването му. За първи път е нанесено на карта през 1715 година от Фердинанд фон Хохщетер. Реката, преминаваща през селото, се нарича Голобрежка. През времето на османската власт Драгичево е под владение на Ибрахим бей. Смята се, че селото носи името си на драговичите. През вековете названията са се променяли: Драгишчува – 1420; Драгиджува – 1576 г. и Драгичува – 1728 г. В началото селото е имало около 20 къщи, разположени на склона над махала Калиница. И днес местността носи името Старо село. Останки от него има и днес: прагът на някогашното училище, останки от една-две къщи и старата черква с камбанарията, която, въпреки ме е останала без глас, бди от височината над драгичевци.

През 1862 година дядо Филе Докузки започва строителството на черква в село Драгичево. Османските власти са разрешили издигането на храма, но при условие, че половината от нея да бъде в земята, така че като се качи мюсюлманин на коня си, черквата да не е по-висока от него. Градежът на храма "Успение Богородично" приключва през 1866 година, а през 1932 г. черквата е преустроена. С течение на годините свещената сграда започва да рухва, за което помага и свлачището в махала "Старо село", причинено от минаващата там подземна река. То принуждава и най-старите заселници да се преместят на юг, където наследниците им остават и до днес. Старата черква можеше да се запази, споделят местните, но такива бяха годините – на безверие и атеизъм. От стария храм са запазени няколко икони, които днес могат де се видят в новопостроената черква, носеща същото име – "Успение Богородично". Градежът на новата черква, намираща се в махала Калиница, започва през 2001 година. Осем месеца след първата копка – на 26 август, храмът е официално открит и осветен от патриарх Максим. Черквата изцяло е построена с дарения и се обслужва от отец Стоян.

Началото на просветното дело в село Драгичево датира от 60-те, 70-те години на XIX век. Ограмотяването на децата ставало от енорийски свещеник поп Анани от село Църква. През есента на 1878 година училището се подслонява в бившата къща на турски чифликчия, а заслугата е на дългогодишния учител Илия Костов. Училището от онова време имало две стаи – голямата служела за класна стая, а малката за канцелария. Поради нездравия терен къщата на турския чифликчия се разпада и училището от 1895 до 1909 година се помещава в магерницата. През 1912 година по предложение на училищното настоятелство, населението в Драгичево взима решение да построи специална сграда за обучението на децата. За направата и всяко семейство трябвало да докара по пет коли камъни, да направи по 500 тухли и да докара по половин кубик дървен материал. С най-големи заслуги за изграждането му е Христо Лазов, а сред най-тачените просветници в селото е Симеон Иванов Симеонов.