Село Долно Дряново се намира в полупланински район при средна надморска височина 810 м. Разположено е от двете страни на пътя Гоце Делчев - Сатовча - Доспат. То попада в историко-географската област Чеч. Селото помни своите корени от преди 350-400 години, създадено от три малки махали, отстоящи на 1-3 км от сегашното положение на селото.
В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства в част от вилаета Неврокоп от 16 ноември 1636 година село Долно Дряново (Диренова-и бюзюрг, на османски турски: دـيــرنــوﻩﺀ بــزرﻙ[3]) е посочено като село, в което живеят 28 немюсюлмански семейства.
В землището на селото бе открито древно светилище, условно датирано около V-IV век преди новата ера. Светилището се намира на около 2 км източно от селото отдясно на пътя за Сатовча. На територията на светилището се намират три огромни скални човекоподобни глави, както и голям брой каменни изваяния на земноводни – риби, змии, костенурки и др. Всички обекти са добре ориентирани по една от осите изток-запад или север-юг. През XIX век Долно Дряново е мюсюлманско село в Неврокопска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол през 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Долно Дряново (Dolné-drianovo) е посочено като село с 60 домакинства и 150 жители помаци.
През 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
„ Долно Дряново, 1/2 час на ЮИ от Горно Дряново. Планинско място; същият поминък; има дърводелци. 40 къщи помаци. “
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Долно Дряново е българо-мохамеданско селище. В него живеят 337 българи-мохамедани в 70 къщи.. Според Стефан Веркович към края на XIX век Долно Дряново има мюсюлманско мъжко население 196 души, което живее в 60 къщи.
Вследствие на Балканските войни, от 480 жители през 1910 година, в селото през 1920 година са останали само 298
