Дебръщица

Дебращица отстои на 12 километра от град Пазарджик. С него се свързва чрез шосе през Главиница и Алеко Константиново. Съседните села на Дебращица са Црънча, Алеко Контантиново и Радилово.

Поминъкът на населението в миналото е бил земеделие, малко скотовъдство, дърводелство и горене на дървени въглища. Произвеждали са се житни култури, царевица, слънчоглед, лен, коноп главно за собствени нужди. Основният поминък и сега е земеделие.

Главна култура е тютюнът. Отглеждането му започва от 1908 г., когато селянинът Лазар Стоев Велев, който бил ратай в Перущица, донесъл от там тютюневото семе. Неговият баща засадил и отгледал 3 – 4 декара през 1908 г. и получил добри доходи. Така постепенно тютюнът става главна земеделска култура, въпреки че е трудоемка и с почти целогодишна заетост.

Лозарството заема също голям дял от поминъка на населението в селото. Цялата местност от Породем до Кариерата над Коритски път е била лозов масив. Към началото на ХХ век лозята заболяват и се наложило да се подновят. Първият, който заменя стария сорт лоза с новия сорт, наречен Американка, е Димитър Еманоилов Раков.

В миналото е имало голяма овощна градина с ябълки от 600 дка. Зеленчуците са се отглеждали и се отглеждат в дворовете и градините само за лични нужди. Към настоящия момент се отглеждат също крави, прасета, кокошки, кози и овце. 

През 1761 г. в Дебращица година е била построена църквата „Св. Великомъченица Неделя“. През 1895 г. е направена първата камбана, 1899 г. – новият иконостас с дървени икони. 1919 г. – иззидана камбанарията и качена малката камбана. 1911 г. – направено входното стълбище. 1912 – закупени двата големи свещника. 1923 г. – изографисан е иконостасът под големите икони. 1930 г. – електрифициране на църквата.

Храмовият празник на църквата и съборът на селото се честват на 7 юли.

Читалище „Св. св. Кирил и Методий„ е основано на 24 май 1924 г. Повод за основаването е гостуването на самодейците при читалището в с. Радилово с представяне на пиесата „Милуш войвода“.

Дебръщица е старо просветно огнище в Пазарджишко. През 1850 година свещеник Ангел Велев Попов открива килийно училище, в което вероятно учител е Ангел Чоперков от Пазарджик. Към 1860 г. такова училище открива и Пенчо Ганчев – терзия в селото; учител е Георги Пеев от Велинград. След смъртта на Георги Пеев през 1869 г. Пенчо Ганчев довежда за учител Георги Петров Стоянов /Граматиката/. Същата година двамата решават да построят училищна сграда.

На 22 март настоятелството на читалище „Виделина“ отпуска помощ 104 гроша. Вероятно е имало и други помощи, и училищната сграда е построена. Едноетажна с две стаи, в центъра на селото – градинката пред пощата. В него Георги Петров учителства до 1876 г. След Априлското въстание, през 1876 – 1877 г. учителства Панталей Иванов от Копривщица.

По време на Освободителната война училището не се затваря. През 1877 – 1878 г. учителства Васил Бекриев от Брацигово. През следващите години учител е Иван Петров Кълвачев и Ангел Атанасов Попов.

В годината на Съединението с Княжество България 1885 г. старото училище е съборено и на негово място е построена нова училищна сграда-двуетажна с три стаи. През същата година се избира и ново училищно настоятелство, отделно от църковното настоятелство.

В селото се провеждат 2 събора:

    Събор на храмовия празник на св. вмчца Неделя – 7 юли
    Събор на храмовия празник на свети мъченици Флор и Лавър – 18 август.