Дълбоки

През 1930 го­ди­на в Дъл­бо­ки с да­ре­ние на д-р Сто­ян Де­нев, кой­то е дъл­бо­че­нец и френ­с­ки въз­пи­та­ник и един от пи­о­не­ри­те на ве­те­ри­нар­но­то де­ло в България, се раз­к­ри­ва ве­те­ри­нар­на ле­чеб­ни­ца. От 1945 до 1966 в се­ло­то ос­вен здра­вен учас­тък и ап­те­ка има и ро­ди­лен дом. От 1999 г. здра­вният учас­тък е пре­мес­тен в обно­ве­на­та сгра­да на бив­шия сел­с­ки съ­вет.

През 1919 – 1923 и 1931 – 1934 се­ло­то е би­ло ко­му­на. След 1945 в със­та­ва на то­га­ваш­ния СОНС са вклю­че­ни се­ла­та Ко­ле­на и Гор­но Бо­те­во. Съ­щи­те са и в ТКЗС. От март 1979 до фев­ру­а­ри 1988 Дъл­бо­ки е цен­тър на се­лищ­на сис­те­ма с още 10 със­тав­ни се­ла към не­го. Пос­т­ро­е­на е но­ва ад­ми­нис­т­ра­тив­на сгра­да, по­ща, мла­деж­ки дом с ри­ту­ал­на за­ла, жи­ли­щен блок и са бла­го­ус­т­ро­е­ни ре­ди­ца ули­ци и пло­ща­ди.

От 1930 го­ди­на е и на­ча­ло­то на ви­нар­с­ка­та из­ба в се­ло­то, на­ци­о­на­ли­зи­ра­на през 1945 го­ди­на. През шей­сет­те го­ди­ни е от­к­ри­та и фаб­ри­ка за оцет. Изгражда се дър­во­дел­с­ки цех, про­съ­щес­т­ву­вал до 1991 го­ди­на.

Още през ок­том­в­ри 1944 го­ди­на се съз­да­ва ТКЗС, ка­то на 10 януари 1945 то е офи­ци­ал­но ре­гис­т­ри­ра­но и поз­д­ра­ве­но лич­но от Ге­ор­ги Ди­мит­ров с те­лег­ра­ма от Мос­к­ва. Пре­ми­на­ло през АПК и КЗС днес то съ­щес­т­ву­ва ка­то Всес­т­ран­на ко­о­пе­ра­ция „Шес­ти май“ с об­ра­бот­ва­е­ми око­ло 19 хил. дка.

От 1919 го­ди­на е из­г­ра­де­на и пот­ре­би­тел­на­та ко­о­пе­ра­ция „Нап­ре­дък", ко­я­то и до днес се на­ри­ча та­ка и об­с­луж­ва Дъл­бо­ки и ня­кол­ко окол­ни се­ла.

Дъл­бо­ча­ни взе­мат учас­тие във всич­ки вой­ни – Бал­кан­с­ката, Междусъюзническата, Пър­вата и Вто­рата све­тов­на и да­ват жер­т­ви, чи­и­то име­на са на паметна­та пло­ча в учи­ли­ще и в пар­ка на се­ло­то. Дей­но учас­тие взе­мат дъл­бо­ча­ни и в по­ли­ти­чес­ки­те бор­би до сре­да­та на 20 век в ра­йо­на и стра­на­та. В 1910 година се съз­да­ва со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та дру­жин­ка, пре­рас­тна­ла в пар­тий­на ор­га­ни­за­ция. Съз­да­ва се мла­деж­ко дру­жес­т­во, в го­ди­ни­те 1919 – 1923 е ор­га­ни­зи­ра­на и пър­ва­та дет­с­ка спар­та­кис­т­ка че­та от Ге­ор­ги Ар­гат­кин. През 1922 го­ди­на со­ци­а­лис­ти и рем­сис­ти пос­т­ро­я­ват свой клуб, кой­то през го­ди­ни­те е бил зе­ме­дел­с­ко училище, кан­це­ла­рии и клуб на пен­си­о­не­ра. През сеп­тем­в­ри 1923 го­ди­на 120-член­ния въс­та­ни­чес­ки от­ряд от Дъл­бо­ки ата­ку­ва жан­дар­ме­рийс­ки­те ка­зар­ми в Ста­ра За­го­ра. И тук се да­ват скъ­пи жер­т­ви. През 1941 – 1944 го­ди­на от Дъл­бо­ки из­ли­зат 8 пар­ти­за­ни, а де­сет­ки са ята­ци­те на от­ряд „Ге­ор­ги Ди­мит­ров". По­ли­те­миг­ран­ти, конц­ла­ге­рис­ти и ин­тер­ни­ра­ни е да­ло Дъл­бо­ки, учас­т­ни­ци­те в пър­ва­та и вто­ра­та фа­за на Отечес­т­ве­на­та вой­на са над 130, ка­то има и 4 за­ги­на­ли.

Съз­да­де­но е дружество на за­пас­ни­те офи­це­ри и сержан­ти от за­па­са и ре­зер­ва, ко­е­то но­си име­то на за­ги­на­лия в Бал­кан­с­ка­та вой­на под­по­ру­чик Де­чо Ко­лев при за­щи­та­та и ос­во­бож­де­ни­е­то на Ро­до­пи­те.

Има пенсионер­с­ки клуб, кой­то все­ки чет­вър­тък има сбир­ки и раз­ви­ва мно­го­об­раз­на дей­ност.

Мно­го от пос­т­ро­е­но­то се раз­ру­ши и част от по­ми­нъ­ка е заб­ра­вен, но Дълбо­ки про­дъл­жа­ва нап­ред със сво­е­то кмет­с­т­во, чи­та­ли­ще и учи­ли­ще, със сво­и­те две ко­о­пе­ра­ции – всес­т­ран­на и пот­ре­би­тел­с­ка, със здрав­ния си учас­тък и нови­те це­хо­ве за та­пи­це­рия, олио и дър­во­дел­с­ки ус­лу­ги. Със своя праз­ник на се­ло­то – вся­ка го­ди­на в на­ча­ло­то на май, кой­то съ­би­ра дъл­бо­ча­ни от всич­ки краища на стра­на­та.