Червен брег е село в Западна България. То се намира в община Дупница, област Кюстендил. Намира се на пет километра източно от град Дупница, между планините Верила и Рила, по поречието на река Джубрена. Разположено е в средата на Горно поле. Климат – умерен, преходно-континентален, със средиземноморско влияние. Зимата е къса и не много студена. Пролетта започва рано и към 10 – 15 март температурите се вдигат над 5 градуса. Лятото е продължително, сухо и топло. Есента е слънчева и суха, хубавото време се задържа до края на ноември.
Името му произхожда от червения рид над селото, който се отличава с керемиденочервен цвят на земята. До 1966 г. се нарича Червени брег, а от 1966 г. – Червен брег.
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Възникнало е като крайпътна станция на древния път, свързващ Драч, Скопие, Велбъжд, Германея, Самоков, Филипополис и Цариград.
През Средновековието селото е било разположено на платото над десния бряг на река Джубрена, в местностите „Къро“ и под"Св. Спас". Впоследствие се премества по надолу, от двете страни на реката. Има документирани сведения от 1502 г., когато през селото е минал дубровчанинът Петанчин, секретар на унгарския крал Владислав, често изпращан с дипломатически мисии в Цариград.
През 1874 г. е построена църквата „Свети Николай“, на мястото на по стара паянтова такава. След Освобождението селяните изкупуват имотите на турските чифликчии и на тяхно място възникват нови крупни земеделски стопанства.
Двама души от селото загиват по време на Сръбско-българската война през 1885 г. През 1897 г. селото е пометено от голямо наводнение, резултат от 56 дневни непрекъснати дъждове.
През 1906 г. след самооблагане, селото закупува от евреина Самуил Арие, четири гори в Рила: „Дупнила“, „Коджа-карица“, „Едигьол“ и „Рупите“. През 1911 г. е основано селското читалище. В Балканската и Междусъюзническата война (1912 – 1913) селото дава 24 жертви, в Първата световна война (1814 – 1818) – още 26 жертви.
Културни и природни забележителности:
Ранносредновековна църква „Свети Спас“. Точната ѝ датировка предстои да се уточни. Намира се в северните покрайнини на село Червен брег, на десния бряг на река Джубрена, на около 1,5 километра северно от последните къщи на селото. Представлява еднокорабна и едноапсидна, с две конхи /певници/, изградени на по-късен етап, с полуцилиндричен свод, вкопана в земята. Основите са от големи каменни блокове, а останалия градеж – от ломени камъни и малки квадратни тухли, споени с бял хоросан. Запазени са отделни фрагменти от стенописи.
Възрожденската черква „Св. Николай Мирликийски“, която е енорийски храм на с. Червен брег, се намира на 5 мин. пеша в северозападна посока от центъра на селото, на десния бряг на река Джубрена. Разположената в старото село черква е построена през 1874 г. върху по-стара такава. Има предположения и твърдения, за сега все още недоказани, за съществуването на крипта със запазена обстановка на стара подземна черква, под сегашната. От старата черква е запазено едно крило от царски двери и един чудесен проскинарий. В двора на черквата има лековито аязмо и са „складирани“ множество артефакти от римската епоха. В архитектурно отношение черквата представлява трикорабна базилика с три апсиди и с открита нартика от запад и юг. Над западния край на сградата е издигната камбанария с кубе. Църквата е с приблизителни рамери: дължина – 21 м; ширина – 10 м. Цялата вътрешност на храма е била изографисана през 1882 г. Истинско богатство за църквата е големият и прекрасен дърворезбен иконостас, който според специалисти е дело на майстори (марангози) от Дебърската художествена школа.
Множество параклиси и оброчища – седем, а според някои сведения, общо осем на брой.
Северно от селото се намира висок и отвесен, кафяво-червеникав скат, наричан от местните жители „брег“.
Тракийски могили, над десет на брой в околността, но и в селото. Върху единствената могила в старата част на селото, чрез използване на наличен от по-старо време менхир и с помощта на каменни артефакти от римско време, е изградено християнско оброчище „Свети, Свети Петър и Павел“ – съчетание, несрещано и несъбщено дотогава от науката, на практика уникално за България.
Параклисът Св. Архангел Михаил се намира в северозападната част, малко над селото. Идващите от посока гр. Дупница към с. Червен брег, могат да го видят от пътя, сгушил се малко над реката, преди нивите.
Всички оброчища, както и напрестолните камъни в църквите и параклисите, са от преработени или автентични каменни артефакти от римско време.
Раннохристиянска базилика от 4 век – в процес на археологическо проучване.
Редовни събития:
Селски събор на Спасовден.
Кукерски игри на 1 януари.
