Чепърлянци

На няколко места в землището на селото има останки, които местните хора наричат латински.

Според местните предания селото е било разпръснато в няколко отделни махали, но след опожаряване от страна на турците е било издигнато отново на сегашното си място. Махалата Бурелци носи името си заради населилите я преселници от област Бурел.

Чепърлянци се споменава в османо-турски документи от средата на XV век. В регистър от средата на XVI век се споменава, че село Чапаринче има 17 домакинства, двама неженени жители и шест вдовици, а приходът от него възлиза на 2067 акчета. В джелепкешански регистър от 1576 година е вписан Пею Тодор от Четерпинче с 50 овци.

През 1881 година Чепърлянци има 241 жители. Според преброяването в Княжество България от 1888 година селото има 255 жители, разделени в 31 домакинства. Девет от домакинствата имат повече от 10 члена. 134 жители са мъже, 121 – жени. Грамотни в селото са 14 мъже. Обитаемите къщи са 34, като 27 от тях са покрити с керемиди, а 7 – със слама. В селото има и 45 хамбара и яхъра, както и 3 воденици и 1 хан. По това време Чепърлянци е част от община Калотина, Царибродска околия, Трънски окръг.
Ученици и учители в началното училище, към 1928 г.

През 1900 година селото има 279 жители, а през 1905 година – 301.

В началото на ХХ век по инициатива на Андрея Манов върху стари основи е изграден Чепърлянският манастир „Света Петка“.

През 1934 година в Чепърлянци е основана животновъдна кооперация за застраховане на добитък. Към 1935 г. тя има 21 члена.
Чепърлянски манастир, поглед в двора на манастира.

При наводнение в 1947 година местните жители губят част от добитъка си.