Боженица е село в Община Ботевград, Софийска област, Западна България. Намира се на южното подножие на рида Гола глава в Предбалкана на западната Старопланинска зона. Южно от него минава долното течение на река Бебреш, малко преди вливането ѝ в Малък Искър при Своде. Река Бебреш разделя рида Гола глава от Лъкавишкия рид, на който се намират руините на крепостта Боженишки Урвич. Къщите в селото са изградени амфитеатрално, съобразно конфигурацията на терена. Брегът по който са разположени е гол и скалист, а коритото на реката е изпълнено с големи каменни масиви. На запад, север и изток Боженица е заобиколена с невисоки планински върхове.
През късната античност и средновековието селищният живот е средоточен в и около крепостта „Боженишки Урвич“. В нея има съхранен уникален скален надпис от времето на цар Иван Шишман. „Аз, Драгомир, писах. Аз, Севаст Огнян, бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз поддържах вярата на Шишмана царя.“ В турските данъчни регистри от 1607 г. селото е отбелязано като Божениче.
На територията на днешното село през 1806 г. е открито първото килийно училище в общината, което първоначално се помещава в частни къщи. В 1834 г. боженчани с дарения върху основите на стара църква издигат новата църква „Св. Параскева“. Няколко години по-късно е построено общинско училище, което до 1880 г. два пъти сменя сградата си. През епохата на Възраждането боженчани участват в националноосвободителните борби чрез създаването и дейността на революционен комитет и в редовете на Българското опълчение.
През 1897 г. е открито читалище „Саморазвитие“. Към него отваря врати и библиотека. В читалището, училището и църквата е средоточен културно-просветният и религиозен живот на населението. За материалното замогване на населението съществена роля играе основаната през 1904 г. селска кооперация, която подпомага финансово членовете си, осъщестествява търговска дейност и организира просветителски курсове. Към 1926 г. в Боженица има основно училище, прогимназия, телефонна и телеграфна станция. Промишлената дейност се осъществява от модерна мелница и дъскорезница. Планинският район спомага за развитието на скотовъдството и овощарството. Въпреки ограничената обработваема земя земеделието е сред основния поминък. Отглежда се предимно царевица, жито, овес, ечемик, тютюн и слънчоглед. За здравеопазването на населението е открита медицинска участъкова амбулатория.
Църквата „Света Петка“ в селото е от времето преди Освобождението от османска власт и има специфична камбанария, която е изобразена и на герба на Боженица.
