Бистрица е разположена в подножието на Витоша, на 10 километра югоизточно от центъра на столицата, между кв. Симеоново и Панчарево в близост до ул. „Околовръстен път“.[2] Възникнала преди векове, с годините се превръща в скъпа вилна зона на столицата. От 1998 г. с решение на Столичния общински съвет е обявена за курортна зона, а прилежащите ѝ девет вилни зони са със статут на квартал в рамките на Столичната община, област София-град, определен като жилищна зона лукс, предназначена за ниско строителство в природна среда. Бистрица заема 4% от землището на Столична община. Населението ѝ към 1 февруари 2011 г. наброява 4993 души, а неофициално надхвърля 10 000 души.
През Бистрица минават три реки – Янчовска и Стара река, които се сливат и образуват река Бистрица, която пресича изцяло Бистрица и Панчарево и се влива в Искър при Панчаревското езеро на 600 м. н.в. Общата ѝ дължина е около 12 км. Допълнително очарование на района придават няколкото изкуствени водоскока в долното течение на реката. Протежението на Калната река от природен парк „Бистришко бранище“ до Бизнес парк Младост, служи за граница между Бистрица и Симеоново.
На административната територия на Бистрица се намират монумент „Камбаните“ и новозастроеният Бизнес парк „Камбаните“, вилните зони Бункера (част), Малинова долина – Герена, Шумако, Косанин дол, Зли камък, Манастира, Калфин дол, Бистрица, Беликата, както и много жилищни комплекси от затворен тип. В Бистрица се намира и най-голямата и модерна пречиствателна станция за питейна вода в България – пречиствателна станция „Бистрица“. Над Бистрица минава Рилският водопровод, по трасето на който е изградена туристическа алея. Бистричани я наричат „Канала“, официално е именувана „инж. Иван Иванов“. Много приятен маршрут с прекрасни гледки. Оттук може да се тръгне към Железница или към Симеоново. Може също така да се поеме по някоя от пътеките към х. Алеко или към Черни връх. Над Бистрица е разположен и природен парк „Бистришко бранище“ – един от първите резервати в България, обявен за защитена зона през далечната 1934 г. На изток Бистрица граничи с Панчарево и Кокаляне, а на север и запад със Симеоново, Малинова долина, Бизнес Парк „София“ и Резиденшъл Парк „София“. В непосредствена близост на ул. Бистришко шосе и Околовръстния път се намира магазин ИКЕА. В местността Мали дол се намира манастир на името на свети Йоаким и Ана. На това място още от IV-V век до покръстването през 865 г. е съществувал молитвен дом, убежище за гонените християни. След IX век, по времето на цар Борис, или най-късно през Златния век на Симеон, тук е построен голям храм. Разрушен е от турците през 1393-96 година. До 1925 там е имало каменен кръст и се е знаело, че мястото е оброчище.
През 1925 г. Бона Велинова от с. Григорево, Елин Пелинско, прекарала нощта на Неделя православна на открито в пост и молитва. На сутринта забила колчета в четирите ъгли на съборената от турците църква и наредила на присъстващите да копаят, докато не открият основите. Казала още, че волята Божия е да се възобнови църквата и да се посвети на светите Йоаким и Ана. Оттогава тук се отслужва маслосвет на открито на Неделя православна.
От 1939 г. до 1946 г. върху откритите стари основи е построена църква. Строи се обаче с лоши материали и през 1946 г. покривът пада, зидовете се напукват и се налага сградата да бъде вдигната отново. През пролетта на 1947 г. е дадено начало на строежа на съществуващата днес църква. При започване на изкопа е открита каменна плоча, прикриваща вход към гробница. Входът представлява правоъгълна шахта, висок е 104 см и е широк 70 см. Помещението е с каменен цокъл, нагоре е строено с тухли и постепенно засводено. Стените му са дебели 54 см и са измазани отвътре с хоросан. На едната има три ниши, облицовани с тухли. Върху мазилката на източната стена е нарисуван кръст с червена боя, а на западната, точно над входа, има нарисувана котва. В гробницата, положени в дървени ковчези, са намерени мъжки и женски скелет, но единият череп липсва. Гробницата е ограбвана и затова находките са оскъдни – малка глинена лампа, силно повредена медна монетка.
Манастирите и черквата (в миналото манастир „Св. Никола“) са част от средновековния комплекс Софийска Света гора, съставен от 14 манастирски обители, плюс скитове, постници и параклиси.
