Село Бял извор се намира в източната част на Западните Родопи, на 10 – 15 km западно от границата им с Източните Родопи, на около 7 km югозападно от град Ардино и 10 km северно от град Неделино.
Състои се от махалите Бял извор, Диамандово, Гарване, Сарелер, Зака и Шивачево.
В близост се намира връх Момини гърди (893,6 m), както и най-високият връх в Източните Родопи – връх Алада (1241 m).
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 1646 лица, за 104 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 1043 – към „турска“ и за 485 не е даден отговор.
Селото – тогава с име Ак-бунар – е в България от 1912 г. Преименувано е на Бял извор с министерска заповед № 3225, обнародвана на 21 септември 1934 г.
Към 31 декември 1934 г. село Бял извор е съставено от махалите Бабица (Шабан каялар), Гарваня, Зака, Лукомир (Емирлер), Послон (Капти махле), Саралер, Сборска (Джами атик), Чолаклар и Шивачи (Терзилер).
Традиционно Бял извор има предимно турско население, както и присъединеното през 2002 г. село Диамандово (Хюсемлер (от османски Хюсем – скъпоценен камък)), като двете села поддържат тесни връзки, включително чести бракове между хора от тях. След присъединяването на района към България след Балканската война в района протича процес на турцизация, до голяма степен като реакция на периодичните кампании за асимилация на помаците. Диамандово е сред първите села в Кърджалийско, обхванати от Възродителния процес. След падането на комунстическия режим Диамандово подкрепя твърдо Движението за права и свободи, като в селото е роден един от неговите лидери Мехмед Дикме.
В България има още едно населено място със същото наименование - в община Опан, област Стара Загора.
Отстои на около 10 км югозападно от град Ардино, на 41 км в същата посока от областния център Кърджали и на около 284 км от столицата София.
Релeфът е планински, а климатът - континентално-средиземноморски, което прави зимата мека и влажна, а лятото сухо и горещо. Надморската височина е около 600 м.
Бял извор е най-голямото село на територията на община Ардино и в област Кърджали като цяло. Населението наброява около 1700 души.
До Бял извор има редовен автобусен транспорт. Селото е електрифицирано и водоснабдено. Има покритие на всички мобилни оператори, както и интернет.
В Бял извор има функциониращо кметство, средно общообразователно училище, детска градина, пощенски клон и полицейско управление. Освен това селото разполага с читалище с библиотека и група за фолклорно пеене и банков клон. Медицинското обслужване се осъществява от един общопрактикуващ лекар и един стоматолог. В Бял извор има и ветеринарна служба. Най-близко разположената многопрофилна болница се намира в град Ардино.
Основен поминък на жителите дават две мандри, два дървопреработевателни цеха и два шивашки цеха.
В близост до селото се намира връх Момини гърди. Най-високият връх в Източните Родопи - връх Алада (1241 м) също представлява интерес за туристите.
На около 20 км северно от селото може да бъде посетен един от паметниците на културата - Дяволския мост на река Арда. Средновековният мост е построен в началото на XVI век, на място, където някога е имало римски мост, част от античен път, свързващ Бяло море и Тракийската низина. През 2003 година този район е обявен за природна забележителност.
На 8 км в посока северозапад от село Бял извор, в местността Карабурун, са намерени следи от тракийско светилище и древна крепост, от която се разкрива невероятна гледка към почти целите Средни и Източни Родопи. Там са открити следи от култова дейност от периода на късната бронзова епоха. Култовият комплекс датира от VI - IV век пр. Хр. и се е използвал за ритуали и погребения. Представлява голяма скала, в която са изсечени около 90 трапецовидни ниши, в които са се полагали глинени съдове и плочки, свързани с култа към починалия.
На около 500 м от Тракийското светилище, в местността Орлови скали, се намират руините от една от най-големите крeпости в Родопите - крепостта Калето. Крепостта е представлявала уникален архитектурен обект във формата на неправилен кръг с диаметър 67 м и площ 0.5 дка, изградена от камъни без хоросан.
