Село Бързия се намира на 6 км от Берковица. Разположено е от двете страни на реката и пътя.
Според преданията в по-далечно време селото е било в м. Белата вода и се е наричало Горна Клисура. После се преместило в м. Караула. По-късно селото се установява на днешното място, под името Дервент. Така е и засвидетелствано в турски документи. След Освобождението се нарича Клисура, а от 1950 г. носи името на реката Бързия.
От Средновековието (вероятно XVI в.) е църквата „Св. Николай Чудотворец“, т.нар. Латинска църква, която се белее в ската над центъра на селото. Тя е еднокорабна, без прозорци, и е вкопана в скалата от южната страна. Църквата е преправяна и през ХХ в. Стенописите са от 1870 г. и са дело на неизвестен и неопитен зограф. Царските двери и кръжилото над тях са с ажурна резба и са изработени през втората половина на XIX в. Иконите са по-късни.
На 29 юли 1867 г. тук е минал Панайот Хитов с четата си. Следващия ден тя прекарала над селото край Хайдушката воденица. На 31 юли продължила към връх Ком, преследвана от турска потеря. В селото имало повече от дузина странноприемници (ханове). Четири пъти тук е отсядал Константин Иречек (1879 – 1882 г.).
През 1922 година в Клисура е основана Трудова горска производителна кооперация „Петрохански проход“.
Културни и природни забележителности:
В землището на селото се намира защитена местност „Уручник“.
На края на село Бързия се намира минералната баня.
В село Бързия се намира и Учебно-опитно горско стопанство „Петрохан“, което е учебна база на Лесотехническия университет. В неговата територия се намират най-добрите букови насаждения в Европа. В селото има и профилакториуми, плувни басейни с минерална вода и ученически лагери. Идеално място за почивка както през лятото, така и през зимата.
В близост до село Бързия се намира Клисурският манастир.
Редовни събития:
Пазарен ден: четвъртък.
Събор: последната неделя от август.
