Селото е разположено в планински район, на 89 km източно от столицата София по Подбалканския път.
Населението му през 2007 г. е 1990 жители, през 2008 г. спада до 1806 души, а през 2012 г. е 1616 души.
Землището е с площ 76,098 кв. км. и с дължина 3 км. Община Антон граничи със съседните общини Пирдоп, Тетевен, Карлово и Копривщица. Част от землището и е местността „Въртопа“, която влиза в границите на най-големия национален парк в България, „Централен Балкан“. В пределите на общината е и западната част на рида „Козница“, който за селото освен природо-географско, има и известно историческо значение.
Климатичните условия тук са особено подходящи за отглеждане на овце, както и масово производство на картофи. Интересен елемент от природо-географската характеристика на с. Антон са водите. През територията на селото протичат 7 малки или по-големи реки, а броят им на територията на общината е 14.
В землището на селото съществува селище още от дълбока древност, както и през тракийската античност и средновековието. В околностите има няколко могилни некропола. Находка на златна монета от времето на император Лъв I (457 – 474 г.) свидетелства, че животът тук е продължил и през ранновизантийската епоха. През IV век непосредствено до него в западна посока е изграден и просъществува като значителен духовен център до 1700 г. (когато е унищожен от турската армия) големият манастир и скрипториум „Св. Илия“ с неговата внушителна Еленска базилика, величествените руини на която са най-голямата историческа забележителност тук.
След разкъсването на Сан Стефанска България от Берлинския конгрес, тук минава наложената граница на Княжество България с Източна Румелия по течението на р. Тополница и притока ѝ, спускащ се от старопланинското било – р. Граматник (Граматик, Грамотник, днес в средното си течение наричана Илиинска или Ѐленска река. От другите интересни природо-географски особености от землището на Антон трябва да се отбележат няколко земни пирамиди, които могат да се срещнат при обхождането му, неголемият Антоновски водопад и множество изкуствени могили, повечето от които произлизат от тракийската епоха. В северната част на антоновското землище, непосредствено под полите на старопланинския масив, минава главен път 1 – 6 София-Карлово-Бургас; освен него, оттук преминава и Подбалканската железопътна линия.
