Офицерът от село Орехово Никола Попноев създава инициативен комитет за построяване паметник на връх Средногорци. Основният камък на паметника е положен по време на голямо народно тържество – на 31 юли 1932 г., в присъствието на полковник Владимир Серафимов. Строежът му започва на 19 юни 1933 г. Автор на проекта е архитект Михаил Ножаров, а изпълнител е майсторът каменоделец от село Момчиловци хаджи Неделчо Канев. Тържественото му откриване е на 12 август 1934 г. На мястото за построяване на паметника е отслужена панахида и е благословено от осем местни свещеници. Вдясно на пътя от Смолян за Рудозем се издига връх Средногорец. На него е издигнат оригинален паметник костница на загиналите герои от 21-ви пехотен средногорски полк. По време на балканската война войските на Родопския отряд в устремното си настъпление достигат бързо това място. Насреща обаче бърза към старите граници армията на Явер паша.
Командването преценява, че противникът превъзхожда по брой и въоръжение българските войски и нарежда на отряда да се оттегли на височините северно от тогавашното с. Райково. Обаче командирът на полка полк. Серафимов отказва да изпълни заповедта. Негови са думите " Аз не ще отстъпя на противника селата, в които вчера бях посрещнат като освободител".
С подкрепата на населението от околните села на 21 октомври 1912 година полкът приема сражението. Започва епичен бой напомнящ отбраната на Шипка.
Българите издържат многобройните атаки на турците и се пускат сами в атака. Устремът им е толкова силен, че врагът не издържа и претърпява поражение. Тогава местното население нарича мястото Родопската Шипка, а селото Аламидере, сгушило се под върха е преименувано на Полковник Серафимово. Около паметникът е оформен малък, но оригинален парк. Всяка година смолянчани отбелязват този велик ден с панахида за загиналите в боевете на връх Средногорец и Освобождението на Родопите.
