Баюви дупки – Джинджирица е резерват разположен в северната част на Пирин, в близост до седловината Предел. Намира се в границите на национален парк „Пирин“ и защитената зона от Натура 2000 Пирин по директивите за местообитанията и за птиците.
Той е един от най-старите резервати в България, създаден е с цел опазването на двата редки дървесни вида бяла мура и черна мура, както и на разнообразния животински свят на местността.
Териториите на резервата са на надморска височина от 1490 до 2884 m. Границите се простират между скалния ръб Кончето и върховете Баюви дупки и Каменитица. В него се намират върховете Дунино куче, Даутов връх, Плешки връх и Пирин.
Резерватът е създаден през 1934 година с постановление № 1388 на МЗДИ, разширен със заповеди № 300 на МГОПС от 1976 година и № 976 на КОПС от 1980 година с обща площ 2873 ha.
През 1977 година резерватът е включен в листата на биосферните резервати към програмата на ЮНЕСКО – „Човек и биосфера“.
През територията на резервата преминава туристическият маршрут хижа „Предел“ – хижа „Яворов“ – хижа „Вихрен“.
Естествените насаждения в резервата заемат около 98 % от територията му. Най-голям е делът на площите залесени с бяла мура – 486 ha. Възрастта на дърветата в резервата е между 100 и 250 години, някои от дърветата са на 570-годишна възраст. Около 288 ha от територията на резервата е заета от черна мура. Срещат се ощр черен бор, смърч, бял бор, клек, а в по-ниските части бук и по-рядко обикновен габър. Около 30 % от територията му е незалесена.
На територията на бившия резерват „Баюви дупки“, заемащ площ 1450 ha, са описани 477 вида растения, от които 16 локални и 42 регионални ендемити. Срещат се 46 вида растения, които са включени в Червената книга на България – пиринска ливадина, пиринско зеле, пиринска острица, алпийска мантийка, битинско глухарче, трансливанска камбанка, жълта тинтява, маслиновидно вълче лико, петниста тинтява, еделвайс, ниско вълче лико, златиста кандилка, халерово котенце и други.
В резерват Баюви дупки – Джинджирица характерен представител на животинския свят е дивата коза, която е един от символите на резервата. Срещат се още дива свиня, златка, белка, катерица, глухар, лещарка, сокол, ястреб, кълвач, усойница, смок мишкар, живороден гущер, планинска водна жаба. По високите части на резервата се срещат и кафяви мечки.
В резервата се забраняват всякакви дейности, с изключение на: тяхната охрана; посещения с научна цел; преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел; събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите.
ДНП Пирин
Резерват „Баюви дупки – Джинджирица“ е създаден през 1934 г. с постановление № 1388 на МЗДИ, разширен със заповеди № 300 на МГОПС от 1976 г и № 976 на КОПС от 1980 г.
Разположен между върховете Пирин и Бански суходол, включвайки циркусите Баюви дупки, Разложки суходол, Каменитица, връх Окаден, Сегмен тепе, Даутов връх, м. Конярника и долината на Бяла река.Съдържа изключително разнообразие, включващо около 500 вида висши растения, 55 ендемити, много видове, включени в Червената книга на Р.България и европейски и световни списъци.
Режим и възможности:В резервата се забраняват всякакви дейности с изключение на охрана, посещение с научна цел и преминаване по международния маршрут Е4 с водач и без отклоняване
Поведение: Съобразяване с информационните табла за безопасност и поведение изискващо тишина и забрана за посегателство над растения, животни и птици.
В биосферен резерват "Баюви-дупки-Джинджирица" (1934 г.) се опазват естествени гори от реликтните бяла и черна мура, обитавани от изключително богат растителен и животински свят.
Резерватът е разположен на 1200 до 2884 м.н.в. в североизточната част на Пирин, между върховете Пирин и Бански Сухиндол. Сред силно разчленения релеф се открояват дълбоките циркуси Разложки Суходол, Каменица и Баюви дупки, красивата долина на Бяла река и местностите Конярника и Джинджирица. По окарстените терени има множество пещери, пропасти, понори и гол карст.
Около 59% от резерватната територия е заета от девствени гори предимно от бяла и черна мура, но има и бял и черен бор, смърч, ела. Повечето са между 100 и 250-годишни, а на места дори над 500 години. Някои участъци в гората Малка Джинджирица са на средна възраст 520-550 години. Тук белите мури са високи 35 м. Две от най-старите черни мури (над 1300 години!) са обявени за защитени обекти. Най-високата част на горския пояс е зает от гъсти клекови формации на възраст между 100-110 години. Средната им височина е 1,5-2 м, но на места достига дори до 3 м.
Сред животинските видове се откроява дивата коза - един от символите на резервата. Повсеместно се среща дива свиня, златка, белка, катерица, но глухарят обитава само циркуса Баюви дупки и местността Джинджирица, а лещарката - долината на Бяла река и доллната част на Баюви дупки. По високите места намира убежище застрашената от изчезване пиринска мечка. Почти навсякъде се срещат соколи, ястреби, кълвачи, различни пойни птици, влечуги, земноводни.
Пиринските гори са изключително природно явление не само за България, но и за Европа, където такива стари гори с толкова стари дървета се срещат много рядко. В резервата, признат за царството на еделвайса, се опазват много растителни видове, включени в Червената книга на България. Любопитно: Клекът е реликтен вид, който расте в планините между 2200-2400 м.н.в., образува преходният пояс между горите и алпийските ливади. Клекът е изглолистно растение от семейство Борови, но за да устои на силните ветрове, не издига ствол, а се развива на повърхността по посока на преобладаващия вятър. Клоните и пъпките му издържат тежестта на дебелата снежна покривка, без да се повредят. Къде: североизточната част на Пирин, България Кога: целогодишно
Вижте още в "Повече от 100 чудеса на природата в България"
„Затворен маршрут“. Този надпис ще прочетете на табела на стотина метра от хижа Яворов, единственото място, на което планинарите могат да отседнат на границата на резервата „Баюви дупки – Джинджирица“. За целите на опазването му дирекцията на националния парк е решила да ограничи дори пешеходното движение. Така старата маркирана пътека през мурови гори и клек за хижа Вихрен е закрита.
Вместо това туристите трябва да минат по двойно по-дълъг маршрут през опасното било на планината, което при лошото време, а и през по-голямата част от годината, носи голям риск. Това обаче е малко неудобство на фона на опазването на безценни местообитания. Почти невъзможно е да се разходите по Мраморното било над резервата и да не видите стадо диви кози, а стръмните склонове към Разложката котловина са осеяни с блестящи еделвайси.
През тази зона на ограничено човешко движение обаче се очаква да премине… въжена линия, която да свърва ски зоните Банско и Кулиното, които също се планира да бъдат значително разширени…
Долната галерия показва само малка част от природното богатство на Национален парк „Пирин“ – един от най-старите резервати в България „Баюви дупки – Джинджирица“. Той е обявен преди повече от 8 десетилетия с цел опазване на мурови гори и други уникални местообитания и е разширяван на два пъти в края на 70-те. През 1977 г. става част от списъка на биосферните резервати към програмата на ЮНЕСКО – „Човек и биосфера“.
Именно този статут на резервата сега е застрашен, тъй като предстои да бъде гласувано изключването му от списъка „на основание несъгласие от страна на общините Банско и Разлог на тяхна територия да има биосферен парк от съвременен тип“. Общинските съвети и в двата града са гласували „категоричен отказ“ за запазването на този статут.
По всяка вероятност това ще доведе до изключването на „Баюви дупки – Джинджирица“ от тази програма на ЮНЕСКО, но ще се запази защитата му, гарантирана от българското законодателство. Всички бъдещи заплахи към резервата обаче вече ще имат по-локален характер, а той е най-непосредствено застрашен от планираното разрастване на ски зоната.
