С просто око се забелязва спадът на световния океан през хилядолетията като оформени етажи по скалите и множеството пещери. В централната част на парка растат рядко срещаните в България хималайски борове. А по-навътре е засадена малка горичка с вечно зеления ливански кедър. От двете страни на централната алея цъфтят и ухаят огромни кестени. Тези и други разнообразни дървесни видове обогатяват пейзажа на парка.
По инициатива на генерал Иван Винаров през 1946 година се създава строителен комитет „Кайлъка“, който в продължение на три десетилетия, както и с помощта на много доброволен труд на гражданите на Плевен и младежки организации, превръща живописната каменна долина на река Тученица в красив парк – място за отдих и спорт на жителите и гостите на града.
През 1958 г. назначават младия и ентусиазиран лесовъд Борис Парижков за технически ръководител в плевенското Горско стопанство с главната задача озеленяването на парк Кайлъка. И паркът да стане зона за отдих и почивка, да се превърне в белите дробове на Плевен. За целта е била необходимата подготовка – да се подготвят и засадят 2 милиона фиданки, които да се посадят в парка, да бъдат едноразмерни, добре оформени и всичко да става бързо. Върху площ от 120 декара се оформя дендрариум, в който са засадени всички дървесни видове от района, както и нови 20 вида растения. През периода 1963 – 64 г. се назначават 300 души постоянни работници. Осигурена им е техническа помощ, много доброволци, които се включват и така се посаждат черен и бял бор, кедър, ела, лиственица, смърч, а по-скалистите места люляк. „Най-важното е красотата, която блика тук, влажността на въздуха, прекъсната ерозия, обогатената почва.“ - споделя Парижков – тук той сякаш е вградил един огромен копнеж за красота и любов към природата. И така с годините на това прекрасно място се появява езерото, двата басейна, тенис-кортовете, зоопаркът, големи пространства тревни площи. Още привличат погледите водните лилии, пръснати по пенливата вода на реката, парашутната кула, спортни площадки. Тук е първият в страната скален ресторант „Пещерата“, а до него е летният театър, открит от първият в света космонавт Юрий Гагарин при неговото посещение в града.
По време на Руско-турската освободителна война Плевен е център на важна стратегическа позиция. Трите щурма на генерал Скобелев са неуспешни и тогава руското командване изпраща генерал Тотлебен. Той заповядва да се прегради реката, така градът остава без вода и турската армия е принудена да напусне, отправяйки се към София. Мястото на тази преграда, наречена Тотлебенов вал е оформила два големи язовира, където преди време е имало и пригодена плажна ивица и заведения за хранене. Там се издига величествен паметник на генерал Тотлебен, в цял ръст, изработен от скулптура Ангел Спасов. Освен за красота и развлечения, двата язовира са се ползвали преди време за гребна база, но и да спират буйните потоци вода по време на поройни дъждове.
Паркът предлага уникално съчетаващи се възможности за разходка, отдих и развлечения. Отвесните скали, високи над 40 – 50 метра са прекрасни за практикуване на скално катерене. Има изкуствени езера и язовири, лодки и водни колела, басейни, хотели, барове, кафенета, ресторанти, дискотеки, детски площадки, тенис кортове, зоопарк и уникален ресторант, изцяло изграден в пещера. В парка също се намира летният театър на Плевен, както и единственият по рода си в България Музей на виното.
