В миналото е малка улица със застроени сгради около нея. Около началото на ХХ век мястото е разчистено и новопостроеният мавзолей костница в чест на Априлци по проект на арх. Пантелей Цветков е открит през 1928 г.
През 1970-те години е предприета значителна по мащаб реставрация и консервация на музеите, паметниците на културата, както и на улиците в града, който е обявен за национален исторически резерват. Пръстеният терен на площада е заменен с настилка от каменни плочи, като е премахната и съществуващата дотогава естрада, както и декоративната ограда на костницата.
Пак тогава е построен и ресторантският комплекс „20-ти Април“ на мястото на стария ресторант. Преди това към площада е уреден парк по проект на архитект Вельо Дебелянов с поставена в него чешма в чест на Рашко Маджаров и кооперативното водоснабдяване на града и региона.[3] В парка има информационна витрина на Дирекцията на музеите в града.
От там посетителите на града поемат по улица „Геренилото“, за да се запознаят или си припомнят местата и героите, с които започва българската свобода.
Събития
Всеки 1 януари тук се пресъздава ритуала „Надпяване на пръстените“.
Всяка година по случай освобождението на Копривцщица от войските на полковник Дмитрий Комаровски в деня на празника 3 март се провежда Възстановка на посрещането на руските освободителни войски в Копривщица
На пролетните празници Сирни заговезни кукерите, наричани в градчето „маскари“ има организирано палене на огньове на площада и по махали. Празникът е придружен с парад на маските и кукерски костюми. За провеждането на тържествата има интересно предание в Копривцщица, свързано с чорбаджи Вълко Чалъков. Говори се, че той е бил личен приятел на султан Махмуд II и по време на един празник на владетеля той устроил специално представление с овчари, които докарали като дар за султана овни с поставени фенерчета на роговете им. Това впечатлило много султана и той изненадано попитал хаджията какво желае в замяна. Тогава чорбаджията поискал от султана разрешение в Копривщица и Панагюрище на Сирни заговезни българите да празнуват и с много тържества да посрещат началото на постите – да гърмят и да палят празнични огньове.
Ежегодно тук се провеждат празненства (1 – 2 май) по случай обявяването на Априлското въстание и изпращането на прочутото Кърваво писмо в Панагюрище и Клисура. Тържествата откриват музикантите от представителния духов оркестър на Средно училище „Любен Каравелов“.
По случай на тези събития пак всяка година има театрализирано по сценарий на Петко Теофилов и Недельо Меслеков възпроизвеждане на моменти от обявяването на въстанието. Вечерта на площада има тържествена заря-проверка с участието на регионалния клуб „Традиция“ от града, заменил представителното военно подразделение. В спектакъла участват и артисти от гражданството на Копривщица.
Всяко лято на това място в рамките на фолклорните празници „С Копривщица в сърцето“ се провежда и инициативата „Мегданско хоро“ веднъж седмично всяка събота. Редовни участници са женската певческа група „Копришки бисери“ с ръководител Ваня Бурова, юношеският танцов състав „Копривщенчета“ и танцов колектив „Усмивки“ с ръководител Димитрина Орашъкова, както и гостуващи фолклорни изпълнители от региона и страната.
На всеки пет години по време на провеждането на Националният събор на българското народно творчество на площада има изградена временна естрада за музикални и танцови представления със свободен за граждани достъп.
На площад „20-ти Април“ на 31 декември се изпраща старата и посреща новата година със заря и огнена урбалка (клада). Когато огъня позатихне се прескача за здраве.
Празненствата се организират от Община Копривщица, Дирекцията на музеите, Целодневна детска градина „Евлампия Векилова“ и Народното читалище в града.
