Билото му е осеяно с много нестабилни скални отломки. Лятото върха може да се посече от лявата страна, където има оформени малки пътечки, но зимата задължително трябва да се върви по билото. Дори и когато няма сняг съществуват рискове от опасни ситуации, тъй като скалната маса е ронлива и особено, когато е мокра е много нестабилна. Изходен пункт за върха е хижа Рибни езера.
Туристическият маршрут от хижа Македония до хижа Рибни езера в Рила планина е много разнообразен преход и колкото повече напредваме по него, толкова по-красиви местенца ни разкрива. Но за сметка на това е физически по-тежичък, защото не е кратък и няколко пъти се повтаря упражнението нагоре-надолу. Ако сте във форма, едва ли ще имате проблем с него. Най-често този преохд се прави наобратно, тъй като е част от европейския туристически маршрут Е4, но аз го описвам по този начин, защото съм го минала така. Трябва да имате предвид обаче, че има няколко по технични места и дори участък с метално въже на Павлев връх (2667 м). Преходът от хижа Македония до хижа Рибни езера се движи изцяло по червената туристическа маркировка, която е в добро състояние и се следи лесно. Освен това, паралелно се движи зимната (колова) маркировка, но жалоните на места са нарядко, а и тя изкачва всички върхове по пътя, докато червената лентова подсича повечето. Така или иначе пътеката е много ясно различима и едва ли може да се объркате, като изключим мъгливо време при връх Аладжа слап, където при мъгла може да се наложи използването на GPS трака. Теренът се мени, но е предимно почвен. Движим се изцяло на открито и вода по маршрута няма. Тръгваме нагоре по безкрайния склон от хижа Македония към Голям Мечи връх (2617 м). Той сякаш наистина няма край и е пословичен с това. За километър и половина се преодоляват 400 метра денивелация, което го слагаме около час. Реално, не изкачваме Голям Мечи връх и като стигнем до билото, поемаме в противоположната на него посока – към Ангелов връх (2641 м). За няколко минутки може да поотдъхнем след баира, наслаждавайки се на открилия се гребен на Мальовишкия дял. След това пак има леко изкачване и после равно при подсичането на Ангелов връх. Всичко това е около половин час. Маркировката подсича върха съвсем леко, макар че колекционерите на върхове лесно могат да се отбият до него.