Пантеонът, наричан неточно и Монумент „Новото гробище над Сливница“, е монументален храмообразен паметник – пантеон в почит от нацията и държавата към загиналите в решителното сражение при Гургулят български войници, подофицери и офицери, както и местни жители и за победата над вероломния сръбски нашественик. Пантеонът по проект на архитект Георги Стоилов, скулпторите Борис Гондов и Емил Мирчев и художника Тодор Варджиев е изграден от Строителни войски през 1985 г. Построен е на мястото, където на 7 ноември 1885 г. – третия решителен ден от отбранителното сражение при Сливница, е водена решителната битка при Гургулят, в който отрядът на капитан Христо Попов влиза в кръвопролитен срещен бой със сръбската Моравска дивизия. Срещу сръбската войска се изправят само 3 български пехотни дружини, артилерийска батарея, по-малко от 2 ескадрона и местните хора. С щикова атака българите разгромяват противника. В боя вземат участие местни жители, включително и жени. Убити, ранени и безследно изчезнали са 128 български воини.
Победата в този срещен бой нанася тежки загуби на сръбската войска и я принуждава да спре настъплението си, осигурява левият фланг на българската войска, която се прегрупира за преминаване в контранастъпление. Така сръбското настъпление е спряно, на нашественика е нанесено поражение, а Българската армия преминава в решително контранастъпление и в крайна сметка довежда до освобождаването на Пирот излизането на подстъпите на Ниш и принуждава Сърбия да капитулира. Диктатът обаче на външните сили осуетява приобщаването към Отечеството на новоосвободените с победата във войната български земи.
На мястото на пантеона е била черквата-паметник „Свети Илия“, правена от цяла България за 50-годишнината от победата в Сръбско-българската война. Проектът за унищожената църква е заимстван от храм-паметника „Св. Александър Невски“, строена е непосредствено след него. След 1944 г. храм-паметникът дълго време не се поддържа и е подложен на разруха, като в крайна сметка от него остават само входът и 2 купола. Черквата е срутена през 1965 г. и руините стоят през следващите 20-на години. Кметският наместник на село Гургулят Филип Герасимов в 2012 г. казва за онова време: „Комунистите не я искаха и хвърляха бомби, за да я съборят. На един даже му е откъсната ръката от експлозия. Беше много красива черква.“
Гробницата над Сливница е намерена и очертана чак през 1983 г. Откритието и разкопките се извършват на доброволни начала, без заделени за целта средства, от група инструктори по туризъм и алпинизъм – Григор Григоров, Димо Димов, Ангел Несторов, Георги Ненчев и Димитър Димитров и продължават близо 2 години. Така Сливнишкото гробище остава в забвение цял век. Едва на 100-годишнината от Съединението на България тогавашното Политбюро решава подобаващо да отбележи извоюваната национална цялост, като министрите на културата и отбраната отпускат 680 000 лева (към 800 000 тогавашни щ. дол.) от фонд „1300 години България“. Пантеонът е изграден като отворен към небето и околността храм с форма, вдъхновена от войнишка пирамида и укрепен бункер с амбразури. Композиционно представлява тържествена алея, дълга 120 м в откритото поле, където се е състояла битката. Алеята води към малък Т-образен плац с размери 20 х 20 м пред тристъпален квадратен стилобат в героичен мащаб с височина на човешки ръст, прорязан от параден 9-стъпален подход, водещ до порталния отвор със скосени страни, увенчан с излизаш напред бетонен блок на сключващия камък на стената на монументална пресечена квадратна пирамида с хоризонтално едрофактурна повърхност.
Вътрешността е оформена като централно-осев храм-мавзолей, в центъра на който като равнораменен кръстовиден олтар от излизащи под наклон невисоко над нивото на пода 3 едрофактирни блока по 3-те му рамена и прорез с тяхната ширина на низходящи стъпала към символизиращата крипта-конфесион (подземен надгробен параклис под църковния олтар) по-ниска от нивото на пода площадка с фигурата на Майка България, извисяваща се от там към небето в центъра на композицията. Пирамидата е изпълнена от червен железобетон, стилобатът също е бетонен, покрит с червена циментова мозайка, оформяща с фугите си големи хоризонтални квадрати на пода и на правоъгълници вертикалните чела на тристъпалния постамент, какъвто фактически представлява стилобатът.
Общата застроена площ при стилобата-постамент на мемориала е 900 кв. м, основата на пирамидата обхваща 700 кв. м, светлата площ във вътрешността и е 650 кв. м, мемориалът има обща височина 31 м и ширина от всяка страна при стилобата със стълбите 30 х 30 м (самата пирамида е с квадратна основа 26,5 х 26,5 м и височина 29 м, дебелината на стените ѝ е 50 см).
В центъра му се намира статуя на красива млада българка с престилка, символизираща Майка България, скърбяща за убитите ѝ защитници. Статуята е изработена от висококачествен камък – кварцит, подарен от Русия, добиван само на 3 места в света. Подобен на него има вграден единствено в мавзолея на Ленин, паметника за битката при Бородино, гробницата на Наполеон и Триумфалната арка в Париж.
В пантеона липсват образите на княз Батенберг, наречен от народа Сливнишки герой, и на флигел-адютант Марин Маринов, повел войската в решителната битка на Сливнишкото поле, но са записани имената им наред с другите военни командири и на падналите във войната.
Под паметника върху братската могила лежат костите на български, но и на сръбски войници, пратени от вероломната сръбска власт срещу българите.
