През 1918 г. в България е създадена комисия за направа на паметника. През декември 1922 г. министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски предлага да се създаде фонд за изграждане на паметник на българските воини, паднали за родината. На 14 декември 1926 г. специална комисия, оглавена от военния министър ген. Иван Вълков, възлага изпълнението на проекта на световноизвестния български скулптор Андрей Николов да създаде монумента и определя мястото – от южната страна на църквата „Света София“, като е решено да представлява символичен гроб на всички знайни и незнайни български воини, паднали в борбите за освобождението, обединението и защитата на България. На 8 юли 1931 г. паметникът е готов, но не е одобрен заради претрупаност – 17 скулптурни фигури. Николов приема критиката и, 6 месеца по-късно, новият вариант е приет през декември 1931 г.
През 1933 г. е готов проектът, прави се макет, теренът се огражда с дъски. Окончателно скулптурният комплекс е завършен на 14 септември 1936 г., но не е открит официално до 1941 г. Композицията е: бронзов лъв с дължина 4 м, който днес е в подстъпите към монумента, увенчаващ гранитен саркофаг-постамент, широк 3 м и висок 2,55 м с бронзов релеф и два метални кръста „За храброст“ с надпис „На загиналите за Родината – вечна слава!“, фланкиран с барелефи със скърбящи жени от двете му страни: от едната – плачеща върба (символ на скръбта) и две българки в добруджанска и тракийска носии, а от другата – две българки със свещи в македонска и поморавска носии, покрусени от мъка и с наведени глави със забрадки.
При англо-американските бомбардировки над София паметникът е сериозно увреден и след деветосептемврийския преврат от 1944 г. мястото е „почистено“, шведският полиран гранит с едър кристал и особен черно-зелен цвят се ползва за мавзолея на Георги Димитров, а скулптурата на лъва е преместена отначало в „детския град“ в Панчарево, по-късно, през 1952 г., – на брега на р. Искър до моста край с. Горубляне, впоследствие ген. Иван Винаров, министър на строежите и пътищата, разпорежда да бъде поставен върху кръгъл постамент край пътя за Пловдив току пред входа на бившата тогава царска резиденция „Врана“. При строежа на магистрала „Тракия“ следите му се губят и през 1975 г. по сигнал на граждани е открит край къмпинг „Врана“ и прибран в двора на Военноисторическия музей в София на съхранение.
Паметникът на Незнайния воин е мястото, където се извършват някои от най-важните държавни церемонии. Тук започва ежегодното честване на националния празник на България – 3 март, като официално се издига българският национален трибагреник, пак тук се извършва празничен Богоявленския водосвет за войската и Военен парад по случай Деня на храбростта и празника на българската армия – 6 май Гергьовден. Отново тук по държавния и дипломатически Протокол поднасят венци всички официални чужди делегации.
