Цанко Лавренов е един от най- големите и значими български художници. Той няма завършено образование по живопис. Завършил е френския колеж „Свети Августин“ в Пловдив, а по- късно и частното училище по рисуване във Виена „Света Ана“. Първата му известна творба е „Иконописец“ от 1926 година, направена с акварел в стила на средновековна миниатюра. После една след друга става картините с пейзажи на Пловдив и Рилския манастир. Така е сложено началото на цикъл с творби на манастири, като най- съвършени са картините от Света Гора.
Цанко Лавренов е и виден критик през целия си живот. През 1964 година до 1967 година прави самостоятелни изложби в много градове в Европа - Прага, Западен Берлин, Будапеща, а по- късно и в Москва. Още през 1963 година получава званието „Народен художник“. Той е един от инициаторите за спасяването на Стария Пловдив. Днес Пловдивската художествена академия носи името му.
Днес в началото на Стария Град в Пловдив пред библиотеката на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство е поставен прекрасен паметник на великия български художник. Той е направен от скулптора Данко Данков, който е направил паметниците на Сашо Сладура и Мильо в Пловдив. Той изобразява големия художник седнал с рамка и четка в ръка, твори както във всеки един момент от живота си. Скулпторът Данко Данков е бил преподавател в Пловдивската Художествена академия.
Всяка година на рождения ден на Цанко Лавренов на 24 ноември учениците на Художествената академия честват своя патронен празник. Те поднасят цветя пред паметника в Стария град и после по традиция отиват да разгледат постоянната експозиция от картини на художника, която се намира в галерия в Старинния Пловдив.
