Намира се в Североизточна България. Центърът на резервата е около Голямата пещера - скален навес с височина около 30 метра, и намиращата се в близост Малка пещера. И двете природни образувания са давали подслон на най-древното население на Балканите. Основен поминък на населението обитавало скалите е събирането на корени, плодове и лов на животни. Поради внушителността и необичайността си, както и заради обилната вода, изтичаща от скалите, те са се превърнали в най-големия култов комплекс на Балканите - много по-древен и мащабен от Делфи, Додона или останалите известни днес в Европа прорицалища на гърците.
Първите научни съобщения за Мадара прави през 19 век Геза Фехер, по-късно детайлизира Карел Шкорпил, а първите археологически сондажи и проучвания - Рафаил Попов. Повечето учени в началото концентрират усилията си да анализират и обяснят същността на Мадарския релеф. Според първите публикации той изобразява хан Крум. Втора научна школа свързва създаването му с Омуртаг, а най-новите обяснения на сравнително младата генерация археолози и учени са, че най-вероятно това е образ на Бога - епоним на българите. За сравнение подобно конно изображение на Бог Ахурамазда съществува близо до персийската столица Ктезифон, но е по-ранно и стилистично различно. Освен това е в обща композиция с персийски владетел, на когото връчва знаците на властта. Възможно е, допускат някои учени, Мадарският релеф да е заимстван, запаметен от българите по пътя им към земите на Византийската империя и изваян в скалите като знак на българското им притежаване. В резервата има паметници от различни епохи. Наричат Мадара „Българската Троя“
От 2003 година екип на доц. Неделчо Неделчев и Георги Атанасов от Шуменския регионален исторически музей и Шуменския университет локализираха и проучиха местна работилница за оброчни плочки с образа на тракийския конник. Въз основа на иконографска близост доцент Неделчев се опита да обоснове наличието на Мадарския релеф със запазената традиция да се почита конникът. В местния музей се съхранява и един от малкото запазени по нашите земи слънчеви часовници с изображение на Орфей, което е пряко свидетелство за наличие на орфически култ.
Площта около светилището вероятно е мащабно сателитно селище на големия култов комплекс под скалите – все още непроучена, поради липса на средства. В средата на 20 век е разкопана твърде голяма по площ римска вила (над 2 декара), разположена на възвишение над сегашната жп гара.
Проучени са няколко раннохристиянски светилища. Най-интересни са уникалните по запазеността и мащабността си български култови комплекси, които продължават под скалния релеф към град Каспичан и в посока на изток към село Кюлевча. Най-голямото от тях представлява постройка, разположена на около 100 квадратни метра, със запазени стени до над 2 метра, изградено около самотен скален къс, явно свързан с обожествяването му.
