Националният исторически музей е създаден на 5 май 1973 г. Той е национална съкровищница на Република България, хранилище на реликви от световен мащаб и един от най-големите исторически музеи на Балканския полуостров. В него се съхраняват над 650 000 паметници на културата и огромен археологически и исторически архив. Първата представителна експозиция на музея открита през 1984 г. в чест на 1300-годишнината от създаването на българската държава в Съдебната палата в София на площ от 10 000 кв.м. През 2000 г. НИМ е преместен в подножието на планината Витоша – в бившия дом № 1 на правителствената резиденция, в която на 10 ноември 1989 г. е взето решение за свалянето на последния комунистически лидер на България Тодор Живков.
Със своите колекции Националният исторически музей е българският музей с най-широка тематика и представителна експозиция. В него се показват съкровищата на България. Сред най-ценните от тях са златните тракийски съкровища, разнесли славата на България по цял свят. Това са части от Варненското съкровище, което представлява най-старото обработено злато на територията на Европа, датирано в V хилядолетие пр. Хр. и златните огърлици от Дъбене, Карловско от началото на ІІІ хилядолетие пр. Хр., изработени с такава невероятна прецизност, която затруднява и удивлява дори съвременните златари. В музея са и златни дарове и предмети, принадлежали на тракийски царе – прочутото Панагюрско златно съкровище от края на ІV и началото на ІІІ в. Пр. Хр. с общо тегло 6.165 кг., златният венец и пръстен-печат с изображение на Великата богиня майка от ІV в. Пр. Хр., открити при разкопки край с. Златиница, Ямболско, обеца (наушник) от с. Синеморец, представляваща богинята Нике на колесница с два коня и принадлежала на знатна тракийка (вероятно жрица) и др. Повечето от тези уникати най-често са в състава на представителни български изложби в чужбина. Редица експонати очертават величието на средновековната българска държава - третата империя в Европа (след Византийската и Франкската империи): каменни колони с летописни, триумфални, строителни и възпоменателни надписи; владетелски печати-моливдовули на цар Борис-Михаил (852-889), на цар Симеон Велики (893-927), цар Петър (927-970), богати колекции от съдове, нагръдни кръстове, накити, най-големият български златен средновековен пръстен (61.15 гр.) на цар Калоян (1197-1207), 11 сребърни и златни съкровища, монети и въоръжение; Свидетелства за епохалното дело на братята св. св. Кирил и Методий, извършили истински революционен акт за средновековна Европа със създаването през 855 г. на славянската азбука са произведения на Преславската и Охридската книжовни и духовни школи и др.
