Копривецки манастир "Св. Петка Българска" - Бяла

Начело била Добра Рахнева от гр. Русе, впосл. монахиня Варвара. В комитета били още Йордана Чолакова, която дарява родната си къща и прилежащата й земя, Димитра Иванова от Русе, Георги Георгиев от Русе, Тодор Гочев от Русе, Гатьо Гатев от с. Садина, Ангел Великов от Бяла, Веселин Косев от Бяла, Йордан Калешев от Бяла и др. С труд, материали и финансова помощ всички те спомогнали за преустройството на къщата с дворното място в манастир. Това било доведено до знанието на тогавашния Доростолски и Червенски митрополит Софроний, който със свое писмо поискал благословението на Българския патриарх Максим и Св. Синод на БПЦ за откриването и освещаването на светата обител. Св. Синод с решение от 15 юни 1989, прот. № 6 разрешава да се възстанови и впише в регистъра на българските манастири Копривецки девически манастир „Св. преп. Петка Българска”.

Манастирът е осветен тържествено на 14 октомври 1989 г. от викарийния епископ на Доростолския и Червенски митрополит – Смоленски епископ Нестор. В деня на освещаването, след св. Литургия за първа монахиня е постригана Добра Рахнева с името Варвара, която е определена и за игумения на манастира.

На 14 октомври 1990 г. за монахиня е била постригана Мария Кънева с монашеско име Параскева, а на 22 август 1991 г. – Митка Иванова, която приема монашеското име Екатерина. Послушница в манастира е била и Димитра Стоилова – монахиня Марина, бивша игумения на манастира „Св. Марина” – с. Каран Върбовка.

Св. преп. Параскева Епиватска

В четиринадесетият ден на месец Октомври светата Православна църква тържествено чества паметта на св. преподобна Параскева-Петка Епиватска, известна още като Търновска или Българска. Тя се родила в град Епиват, който се намира на брега на Мраморно море, от благочестиви родители. Неин брат бил св. Евтимий, епископ на Мадит. След като прекарала живота си благочестиво и упражнявайки се в добродетелен живот в Светата Земя, тя се завърнала в родния си град Епиват, където предала блажената си душа в Божиите ръце. Тъй като не казала на никой коя и откъде е я погребали като чужденка. Но по Божия воля след време светите й мощи били открити нетленни, вършейки множество чудеса като изцелявали болните, които пристъпвали с вяра.

През 1238 г. по желание на Цар Иван Асен ІІ св. мощи на Преподобната били пренесени в столицата на България Царевград Търнов и положени в дворцовата църква. След превземането  на града от турците през 1393 г. св. мощи били пренесени последователно във Видин, Белград, а накрая се установили в Константинопол. През 1641 г. по молба на молдовския войвода Василий Лупу (роден в с. Пороище, Разградско) св. мощи били пренесени в град Яш, и положени в църквата “Св. Три светители”, сега манастир. По късно били пренесени в новата митрополитска катедрала. И днес те правят множество чудеса и ползват със своята благодат благочестивите православни християни от всички страни, които с вяра и любов почитат нейната светла памет.