Освен него в дома има още четирима братя и една сестра. Дончо Попов също като брат си Миню Попов е дарител и благодетел на хората. Той е сарафин, голям търговец и индустриалец. Дончо Попа както го наричат е типичен балканец, който създава стабилни търговски връзки в Бесарабия, Влашко,Австрия и Русия и те му помагат да развива просветата в страната. Така той оставя своята следа в българската история.
Данчо Попов работи неуморно и изключително далновиден и проницателен. С много труд успява да стане част от новосъздаденото Безименно търговско дружество „Бъдащност” за търговия и кредитиране през 1871 година. През 1901 година заедно с няколко негови съдружници той създава фабрика за вълнени платове, която се нарича „Троица”. Освен в тези свои дейности Попа влага голяма част от капитала си за развитието на страната в културно и духовно бъдеще. Заедно със своя син Ганчо дарява над 250 000 лева за местни манастири и читалища – храм „Света Троица”, читалище „Априлов- Палаузов”, Габровски девически манастир „Свето Благовещение” и много други.
