Баба Илийца е родена около 1820 г. и е починала година след Освобождението на България. Родното ѝ име е Пена, жени се в Илиевия род и от там започват да я наричат Илийца. Тя спасява един от Ботевите четници след разгромяването на четата край връх Околчица във Врачанския балкан. Баба Илийца вървяла по малка пътека в планината, известна само на местните, а след това е преминала река Искър с лодка.
През 1899 г. Иван Вазов минава през Черепишкия манастир, търсейки лобното място на Христо Ботев и когато гостува в с. Челопек се запознава с историята за храбрата българка, живяла в това село. Тя го вдъхновява да напише известния разказ Една българка, където описва нейния подвиг. Първоначално разказът носи друго име (Челопешката гора). След първото му издаване Вазов решава да насочи вниманието на читателите още от самото начало към най-същественото, а именно подвига на баба Илийца.
