Река Златна Панега води началото си от най-големия в България карстов извор „Глава Панега“ (4000 l/s), разположен в югоизточната част на село Златна Панега, на 188 m н.в. Тече в северна посока, като преди град Луковит образува живописен пролом. При село Радомирци завива на северозапад и се влива отдясно в река Искър, на 94 m н.в., на 850 m северозападно от крайните квартали на град Червен бряг.
Площта на водосборният басейн на реката е сравнително малък – 350 km2, което представлява 4,0% от водосборния басейн на река Искър. Река Златна Панега отводнява най-северозападните части на Ловешка област.
Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток
Средногодишният отток на реката при село Петревене е 4 m3/s, като максимумът е през месец май, а минимумът – октомври-ноември.
По течението на реката са разположени 2 града и 5 села:
Голяма част от водите на реката се използват за промишлено водоснабдяване, малка част, главно в долното течение – за напояване. Производство на електроенергия – ВЕЦ „Луковит“
По долината на реката от извора ѝ до село Радомирци, на протежение от 19,8 км преминава първокласен път път № 3 от Държавната пътна мрежа Ботевград – Плевен – Бяла.
По цялото протежение на реката от Златна Панега до Червен бряг преминава трасето на жп линията Червен бряг – Златна Панега.
Образуван е от две елипсовидни езера - Горното и Долното, свързани чрез подземен сифон. Особено живописно е Горното езеро, дълго 73 м и широко 22 м. Изворът Глава Панега събира води от карстовия район между Ябланица и село Брестница и от река Вит. Навлезлите под земята води, особено в губилището на река Вит, под село Гложене, минават подземно под село Брестница и извират в Глава Панега.
Така формират многоводната река Панега, десен приток на река Искър. Ето как чрез подземната карстова система най-дългата българска река си "открадва" води от река Вит. Подземният път на водата е дълъг 12 км. Оцветени в губилището на Вит, водите излизат от извора след 11-12 дни. Любопитно: Карстовите води съставляват около 40% от всички подземни води в България. Голяма част от тях излизат на земната повърхност като обилни карстови извори. В сравнение с минералните те имат 20-30 пъти по-голям дебит, което ги прави удобни за каптиране (улавяне чрез специални съоръжения) и за стопански нужди. Многобройни, обилни и красиви са карстовите извори в Стара планина - Искрецките, които дават началото на Искрецка река (ляв приток на Искър); Житолюб (при Лакатник), Безден, Опицвет и др. Сред рило-родопските извори най-красиви са изворите край Велинград, Девин, Триград, Смолян, Триводици, Михалково, Разлог и др. Къде: край село Златна Панега, община Ябланица Кога: целогодишно
Част от забележителността е и Екопътека Искър-Панега.