Някога пазел тайните на велики българи, исторически спомени и още много ценни артикули. Музеят е представял материалното и нематериално културно наследство в себе си, но за съжаление днес той е празен. Спомена за него е все така величествено запазен от каменна красива сграда. На централната му стена са поставени паметни плочи от мрамор с изписани важни събития от историята на селото и околността. От стълбите до него през живописен пешеходен мост се стига до издигнатият в близост паметник и параклис „Свети Димитър“.
Село Храбрино се намира в планински район, на 15 km югозападно от Пловдив. Около централната по-стара част от селото по планинските масиви са разположени две големи непрекъснато разрастващи се вилни зони. През селото минават две реки. Оттук започват туристическите маршрути към хижа „Здравец“, хижа „Равнища“, село Бойково и разположената в близост до селото на 4 km хижа „Академик“ (старо име „Родопски партизани“). До 1934 година името на селото е Сотир, а до 1960 година – Свети Спас.[2] Храбрино е старо село, съществувало през Средновековието. Сведения за селото, под имената „Ситур“ и „Сотур“ има в турски регистри от 1489(Istanbul – BOA, TD 26, s.127 – село Ситур), 1530(Istanbul – BOA, TD 370, s.96 и s.101 – село Сотур) и 1695 г.(Istanbul – BOA, MAD 3604, s.70-87 – с описите на селищата от нахията Коюн тепеси на каазата Филибе (Пловдив), сред които е и село Сотур (Храбрино), описано като изцяло християнско село, наброяващо 25 български християнски къщи. Захари Стоянов в „Записки по българските въстания“ описва подробно село Сотир и усилената подготовка на жителите му за Априлското въстание. Събитията се развиват в дома на Рангел Тепавичаря.
