Стрелча

Стрѐлча е град в Централна България. Той се намира в област Пазарджик и е в близост до град Панагюрище и град Копривщица. Градът е административен център на община Стрелча. Град Стрелча се намира в планински район. Той лежи в Същинска Средна гора. На север от него се намира връх Буная (1572 m). През Стрелча тече река Стрелчанска Луда Яна. Тя се влива в Панагюрска Луда Яна малко след село Попинци и така образуват река Луда Яна. Съседни населени места са: град Панагюрище (12 km на запад), град Копривщица (22 km на север), село Кръстевич (11 km на изток) и село Дюлево (8 km на юг). Стрелча се намира на 40 km от областния център Пазарджик, на 65 km от Пловдив и на 100 km от столицата София.
Най-голямото богатство на Стрелча, минералната вода, е гореща (стига до 38 – 40 °C), слабо минерализирана и с ниска твърдост. Тя лекува опорно-двигателния апарат, нервната система, сърдечносъдови заболявания, проблеми на дихателните пътища, гинекологични заболявания. Приложението на такива лечения е осигурено в балнеосанаториума, който предлага и медицинска консултация. Днес на мястото на старата има нова съвсем модерна баня и нов закрит плувен басейн с размери 10 на 18 m. Освен банята в центъра на града, в покрайнините на Стрелча се намира още едно минерално чудо. В ролята на откривател се явила биволица. Нещастното говедо едва мъкнело заради болните си крака, докато влязло в локвата да се разхлади, тогава за изненада на стопанина си излязло здраво. Така били забелязани лечебните свойства на минерален извор "Банчето", известно като „Златното Банче“. През 1935 г. изворът е каптиран. Днес два нови басейна лекуват периферната нервна система, опорно-двигателния апарат, вътрешните органи, подобрява се сънят, самочувствието и апетитът. Температурата на водата е 30,5 °C. А според свидетели ефектът след 10 – 12 бани е магически.


  • Население 3886;
  • Област Пазарджик;
  • Община Стрелча;
  • Надморска височина 483±1 m;
  • Площ землище 119,018 km²;
  • Пощенски код 4530;
  • Телефонен код 03532;
В Стрелча се отглежда маслодайна роза. Когато карловци и казанлъчани закъсат за хубав цвят, тръгват да пазаруват в Стрелча. Тук хиляда семейства обработват 6000 декара с рози. Те са важна част от местната икономика. За производството на един килограм гюл са необходими 3,5 тона цвят. Всяка година в Стрелча се получава 1,5 тона розово масло с най-високо качество, което престижните парфюмерийни компании от Париж до Ню Йорк чакат с нетърпение. Вече няколко години розово масло се изнася и за Япония. В последните години празникът на розата привлича в Стрелча много гости от цялата страна и чужбина. Така че тя вече не е само селскостопански, но и туристически продукт. В тази ден полето, къщите и хората започват дори да ухаят на рози, знак, че лятото идва и Стрелча е готова да посрещне гостите си.

Забележителности:

- Тракийска гробница (Жаба могила).

- Остатъци от тракийско селище (Калето) Късноантичната и средновековна крепост Стрелъцград (Стрелчанско кале) е построена през ІX в. и е използвана активно до ХІV или началото на XV в. Намира се на 2,5 km южно от града, на брега на река Стрелченска Луда Яна. Нейната дължина е 130 – 140 m, широчината е 50 – 60 m. Заема около 3 дка площ. Главния вход е от северозапад. Имало е вход и от югозапад. Народните предания говорят, че през Априлското въстание от 1876 г. населението се укрива в калето, според Решението на Събранието в Оборище. Според него въстаниците трябва да укрият предварително жените, децата и старците, заедно с ценните им вещи. Допреди около 25 години крепостта е била частично разрушена и са били видими жилищни помещения, части от църкви и доста запазени стени.

- Исторически музей с ансамбъл възрожденски къщи.

Музейното дело в Стрелча има своята повече от половинвековна история. Богатото културно-историческо наследство на Стрелча кара Тодор Белчов да положи основите на музейна сбирка в града. Целият си съзнателен живот посвещава за издирване, проучване и популяризиране на археологическото наследство в Стрелча и региона. През 1947 г. е създадена общоисторическа музейна сбирка към читалището. Първоначално музейната сбирка се помещавала в различни къщи, но през 1960 г. е преместена в къщата на Бойчо Неделев – участник в Априлското въстание от 1876 г. Тодор Белчов, след него Евстатий Площаков и учителят Иван Антонов извършват огромна събирателска, научноизследователска и популяризаторска дейност и създават една от най-богатите и уредени музейни сбирки.