Созопол е разположен на българското черноморско крайбрежие, в южната част на Бургаския залив, на 35 км южно от Бургас. Градът е разделен на Стар и Нов град, между които се намира Морската градина. Старият град е разположен на малкия полуостров Скамний, вдаден между Созополския залив и залива Коренята. Скамний е свързан чрез изкуствен насип и вълнолом с остров Свети Кирик с площ от 80 декара, разположен на 250 метра северозападно от Созопол. Северната част на полуострова завършва с нос Скамни, а южната – с нос Харманите. По протежението на залива Коренята до полуостров Колокита се намира най-новата част на града – квартал Харманите. Полуостров Колокита и заливът Каваци бележат южната граница на града.
В акваторията на Созополския залив се намират остров Свети Иван и разположеният до него малък остров Свети Петър.
Територията на Созопол принадлежи към основния Медноридско-Странджански геоморфоложки район и в частност към два от подрайоните му – Медноридски и Босненски. В структурно отношение районът се характеризира с комплекс от морски тераси, силно разчленено крайбрежие и многобройни лимани, с редуването на слифов бряг със средноголеми и малки плажни ивици. Крайбрежието е забележително с голямо разчленение и по-големите плажни ивици в пределите на града са Централния или Северния плаж и Харманите. Близо една трета от плажа Харманите е заета от пясъчни дюни. Полуостровите между заливите са с труднодостъпни носове и с много подводни и надводни скали.
Районът западно от града релефа се характеризира с източни и североизточни склонове, разчленени от дълбоки планини. Югозападно от града се намира връх Бакърлък с височина 376 m, който е най-високата част на Медни рид.
Климатът в Созопол и региона е по средата между влажния субтропичен климат и средиземноморския, със сравнително топли, но ветровити зими и дълги, топли лета. Черно море и въздушните преноси от Средиземно море са основните му формиращи фактори.
Защитени територии
На територията на Созопол и в непосредствена близост са обявени няколко защитени територии за опазване на застрашени животински и растителни видове:
Колокита
Острови Св. Иван и Св. Петър
Бакърлъка (ащитена местност)
Пясъчната лилия
Пясъчни дюни в м. Каваците
Пясъчни дюни между къмпингите „Златна рибка“ и „Градина“
Бакърлъка (защитена зона)
Алепу
Първото име на града, дадено му от гръцките колонисти при неговото създаване е Антеа. То е променено по-късно в Аполония в чест на древногръцкия бог Аполон, покровител на изселниците, почитан и като лечител.
Созопол е най-старият град по българското черноморско крайбрежие. Най-ранното селище в района възникнало в края на V хилядолетие пр.н.е. Първоначално там се заселили рибари, земеделци, скотовъдци и металурзи, които добивали руда от близкия Медни рид. Селището продължило да се развива и през раннобронзовата епоха, а жителите му търгували с бронзови сплави в Черно и Егейско море. Подводните проучвания в акваторията на созополското пристанище разкриват останки от жилища, керамични съдове, каменни и костни оръдия на труда от бронзовата епоха. В края на 2 и началото на 1 хилядолетие пр.н.е. по нашия черноморски бряг се заселват траките. Според Херодот районът на днешния Созопол е заселен от тракийското племе скирмиади, известни като опитни рудари, които поддържали търговски връзки с целия Егейски свят.[15] От това време в Созополския залив са открити и многобройни каменни котви и щокове, които свидетелстват за активно корабоплаване.
Търговското влияние на Аполония в Тракия се основава на съюз с владетелите на Одриското царство, сключен през V век пр.н.е. Аполония започва да сече собствени монети. Активната търговия по море и корабоплаването обуславят и приемането на котвата като емблема на полиса, сечена и върху монетите.
Аполония успява да запази независимостта си по времето на военните кампании на Филип II Македонски (342 – 339 година пр.н.е.) и Александър Македонски (335 година пр.н.е.).
Богатият град се превръща в център на високо развито изкуство. В града се намирал голям храм на бог Аполон. Точното му местоположение не е известно, вероятно е бил на остров Свети Кирик, но в него е имало 12-метрова статуя на Аполон, изработена от атинския скулптор Каламид.
Сред разделянето на Римската империя през 395 година, регионът на днешния Созопол влиза в пределите на Източната Римска империя. По времето на император Анастасий (491 – 518) около града са изградени крепостни стени, използвани и през следващите векове, като на много места са престроявани и доизграждани. Градът от IV век важна крепост в хинтерланда на Константинопол, разположена на крайморския път Виа Понтика.
През 812 година, при управлението на българския хан Крум Созопол влиза в пределите на България, но подобно на останалите черноморски градове, често се връща във византийско владение, като за последно е завладян от Тодор Светослав. През средните векове запазва статута си на областен и епископален град. За утвърждаването му като един от най-важните християнски центрове по Западното Черноморие, голямо значение изиграват манастирите („Свети Йоан Кръстител“, „Св. св. Кирик и Юлита“ и „Св. Анастасия“ на едноименните острови; „Св. Никола“ при днешния град Черноморец и манастирите в града – „Св. Йоан“, „Св. Апостоли“ и „Св. Богородица“.).
През XVII век Созопол често е обект на пиратски набези (предимно от запорожки казаци). През 1629 година всички манастири и църкви в града са опожарени и унищожени от турците. В резултат от опустошенията Созопол отстъпва водещата си роля в региона.
По време на руско-турската война от 1828 – 1829 година, на 16 февруари 1829 Созопол е превзет от военноморски десант под ръководството на контраадмирал Михаил Кумани и е превърнат във временна база на руския черноморски флот, подпомогнат от опълчение от местното българско и гръцко население. След подписването на Одринския мирен договор Созопол е върнат на Османската империя, a част от населението напуска града с оттеглящите се руски войски.
От XVIII и XIX век са запазени църкви и множество къщи от дърво и камък, създаващи архитектурния облик на днешен Созопол. Старинните икони и дървени иконостаси представляват най-добрите постижения на художествените занаяти от онова време.
По-късно градът става голям риболовен център по Българското Черноморие и се открива Рибарско училище, което подготвя кадри за модерен риболов с кораби и кадети за военноморските сили.
Средновековните църкви в Созопол са разрушени от османските турци през XV – XVIII век. Върху техните основи християнското население издига през ХIХ и ХХ век малки параклиси. Те са около 20 на брой, като някои от тях съществуват и до днес: „Свети Атанасий“, „Свети Димитър“, „Свети Никола“, „Свети Николай Чудотворец“, „Свети Йоан Кръстител“, „Света Богородица“, „Света Неделя“, „Света Марина“, „Света Марина“ в местността Св. Марина, „Света Параскева“, „Исус Христос“, „Свети Спас“ ("Възнесение Господне“), „Свети свети Константин и Елена“, „Свети Иван Рилски“, „Свети свети Кирик и Юлита“ и други.
Преработващата промишленост е представена от производство на хранителни продукти (главно рибопреработка) и производство на дървен материал и изделия от него. През последните години се отбелязва спад в промишления риболов и преработката на рибни продукти.
Пристанище Созопол се намира северно от Стария град, в акваторията на Созополския залив и има регионално значение. Използва се изключително за пътнически превози, развлекателно-туристически пътувания, както и за товарни превози.
Туризмът е ключов в икономическата характеристика в най-новата история на Созопол. Градът и общината са основна дестинация по южното българско Черноморие. В непосредствена близост до града са няколко къмпинга: „Градина“, „Златна рибка“, „Каваци“, „Веселие“ и „Смокиня“.
Археологически музей, Созопол
Архитектурно-исторически комплекс „Южна крепостна стена и кула“
Художествена галерия
Къща музей Александър Мутафов
Архитектурен и археологически резерват Старинен Созопол
Тракийски крепости в района на Медни рид
Тракийски надгробни могили
Антични некрополи
Крепостни стени VI–XIV век
Созополските специалитети са смокиновото сладко и дамгите.
Созополис, провежда се в края на май, началото на юни
Празник на града, 17 юли – възобновен през 1992 година
Празници на изкуствата Аполония – 1 септември – 10 септември
