Септември е град в Южна България. Разположен е в Западния Тракийско-Родопски регион и по-точно в област Пазарджик. Градът е административен център на община Септември.
Септември е разположен на площ от 22,454 km2 в западната част на Горнотракийската низина, между северните склонове на Родопите и предпланините на Средна гора. Градът е в близост до р. Марица. Благоприятно е транспортно-географското му положение, тъй като е разположен на кръстопът. Намира се на 21 км от областния център Пазарджик, на 50 км от втория по големина град в България Пловдив и на 100 км от София. Чрез Чепинското дефиле Септември се свързва с балнеоложкия курортен град Велинград.
Септември е разпределителна железопътна гара. От нея тръгва теснолинейна линия за планините Родопи и Пирин. Теснопътните влакове обслужват трасето Септември – Велинград – Банско – Добринище. Гарата с нормално междурелсие е разположена на линиите Свиленград – Калотина, София-Провдив-Варна-Бургас, и има важно значение за пъническите и товарните превози.
Септември попада в преходно-континенталната климатична област, която се отличава с мека зима, хладна пролет и горещо лято. Землището на града е богато на подпочвени води. В близост до него текат водите на реките Дервишка и Чепинска, която в тази част е наричана Елидере. Но с по-голямо значение е най-пълноводната българска река Марица. Изградени са и много канали за изкуствено напояване, повечето от които са неизползваеми.
В района на Септември има следи от стари поселения. Имало е римско селище от времето на император Траян. По-ново селище според записки, намерени в Баткунския манастир се е казвало Загоре. То вероятно е основано по поречието на Марица от славянските заселници. Загоре е защитавало входа на Горнотракийската низина от запад през проходите Траянови врата и Момина клисура, както и входа към Чепинската котловина в Родопите. В навечерието на Освобождението селището имало към 200 къщи.
В памет на загиналите в Септемврийското въстание бунтовници през 1949 г.,бселото и гарата са преименувани на Септември. През 1956 година село Септември и селището Гара Септември се сливат. От 1977 година градът е общински център. Главен фактор за интензивното развитие на населеното място, който импулсира развитието, е гарата, осигуряваща връзки с останалите населени места и икономически центрове.
Има два православни храма: „Св. Харалампи“ и „Св. цар Борис-Михаил“.
Ключова роля играе железопътната гара и свързаните с нея вагоноремонтни и други ж.п. спомагателни дейности. Развито е селското стопанство.
Народно читалище „Пробуда“ е учредено на 28 декември 1935 г. Развива богата и разнообразна културно-просветна дейност.
