Садово е град Южна България. Той се намира в Пловдивска област. Градът е административен център на община Садово.
Градът е в близост до р. Марица, на 18 км източно от Пловдив. Съседни села на Садово са Кочево и Чешнегирово.
В станция Садово е измерена най-високата абсолютна температура (+45,2 С) в България през 1916 г.
През Садово преминава магистралната железопътна линия към Димитровград, Свиленград и гръцкия град Александруполис.
Най-старото му име е Кючук Стамбол (според местно устно предание). До 1881 г. е Чешнегир махала.
Садово възниква в периода 1365 – 1390 г., като градчето е било образувано от турски заселници, преселени в Тракия, още по времето на султаните-завоеватели на България – Мурад I(1362 – 1389) и Баязид I Йълдъръм (1389 – 1402). Първоначално е било съвършено турско и мюсюлманско селище, населено само от турци-мюсюлмани.
Садово е селище със стародавна история. На 2 км югозападно от Садово има останки от праисторическо селище. Не са малко и тракийските селищни могили. В селищната система на общината е открит един от най-красивите седящи глинени идоли в българска национална съкровищница, сега съхраняван във Виенския исторически музей. Характерни за региона са уникалните находища на местна сива тракийска керамика. Богато е историческото наследство от римско време.
Преди Руско-турската освободителна война от 1878 година село Садово има около 3 хил. дка обработваема земя. Отглеждал се главно ориз. Населението се прехранвало със скотовъдство – овце, крави, биволици, свине, коне.
Най-богатата растителна генна банка.
Редовни събития:
24 май – събор.
Последната събота или неделя от март – празник на фъстъка.
