Несебър

Старият град е разположен на малък полуостров с дължина само 850 m и ширина 350 m, свързан със сушата чрез тесен провлак.

Полустровът на Несебър – древният град Месамбрия Понтика, наречен през късното средновековие Месамбрия и по-късно Несебър, е населен преди хилядолетия, в края на бронзовата ера. Старите траки го наричат „Мелсамбрия“, което означава „град на Мелса“, легендарният основател на селището. Месамбрия има две удобни пристанища – южно и северно, където и до днес се намират множество останки от древни плавателни съдове.

Интересно е че в Персия (днес – Иран) се намира град „Нишапур“ („Нишабур“) чието име, точно съответства на персийското звучене на името на черноморския „Несебър“.

Според данни от древността легендарният автор на басни Езоп е роден в Месамбрия около 620 г. пр.н.е. и е от тракийски произход.

Месамбрия започва да сече собствени монети около 440 г. пр.н.е., приблизително оттогава са сечени и първите златни монети. Градът има добри търговски отношения с полисите на Черно и Егейско море и Средиземноморието. Находки, свидетелстващи за богатия икономически, културен и духовен живот от този период, са изложени в археологическия музей в града.

През 72 г. пр.н.е. градът е завзет без никаква съпротива от римляните. След кратка окупация, през I век градът става част от Римската империя. Месемврия, както е наречен тогава, със своите непокътнати крепостни стени и големи обществени сгради, продължава да сече собствени бронзови монети и остава важен търговски и културен център на Черноморското крайбрежие на римска Тракия.

След преместване на столицата на Римската империя в Константинопол и приемането на християнството за официална религия се създават благоприятни условия за възраждането на Черноморските градове. В Месемврия се строят нови християнски храмове – базилики, изграждат се крепостни стени, нова водоснабдителна система и градски терми. Всичко това се извършва от водещи архитекти и строители на империята, по подобие на столичните прототипи. Централната църква на Месемврия носи името на св. София, така както е и в Константинопол. 

През 12 и 13 в. градът развива активни търговски връзки със земите от Средиземноморието и Адриатика, както и с княжествата на север от р. Дунав. Строят се и се стенописват църквите „Св. Стефан“ (11 в.) и „Св. Йоан Кръстител“ (11 в.) – станали прототип на строените по-късно несебърски църкви-шедьоври от 13 – 14 в.

В продължение на 62 години, от 1201 до 1263 г., Несебър, както и останалите черноморски градове на юг от Балкана, е трайно включен в пределите на българската държава. Градът играе значителна роля в политическата история на България и Византия по това време, когато на трона са българските царе Калоян, Иван Асен II, Константин Тих. По това време са построени църквите “Св. Параскева (13 в.), „Св. Теодор“ (XIV в.), „Св. Архангели Михаил и Гавраил“ (14 в), имащи преки аналогии в столичната търновска архитектура. Несебър поддържа активни търговски връзки с Константинопол, Венеция, Генуа, Пиза, Анкона, Дубровник и др. градове.

След почти 40 години византийско владичество Несебър отново влиза в пределите на българската държава през 1304 г. по времето на цар Теодор Светослав. Градът претърпява голям разцвет по времето на цар Иван Александър.

През 1366 г. Несебър е превзет от рицарите на граф Амедео ди Савоя и по-късно е преотстъпен на византийския император.

Градът е нападнат и разрушен от турците за пръв път през 1396 г. Окончателното му падане в ръцете на Османската империя става през 1453 г., заедно със столицата Константинопол.

През годините на османско владичество икономическият и културният живот не секват. Построени са църкви, изписвани са икони. Паисий Хилендарски споменава града през 1762 в своята „История славянобългарска“, като го нарича Замория.

Пристанището на Несебър продължава да бъде главен външнотърговски център на Черно море. Някои от манастирите и метосите около Несебър просъществуват чак до 18 – 19 век. Запазени са много къщи от периода на Възраждането – типични представители на черноморската архитектура, като и много вятърни мелници, обществени бани и чешми. 

На 11 юли 1829 г. по време на Руско-турската война (1828 – 1829 г.) Несебър е превзет от руските войски за първи път. Те пленяват новопостроена турска корвета на дока при село Равда. Тя е наименована „Олга“, на името на руската престонаследница.

При създаването на Българската екзархия през 1870 г. Несебър не е включен в нейната територия, тъй като повечето православни в града са гърци.

Значителната крайбрежна ивица и нейният разнообразен характер създават благоприятни условия за развитие на туризма, който е водещ отрасъл в икономиката. Те превръщат община Несебър в най-голямата туристическа агломерация на българското Черноморие. Комплексът Слънчев бряг се разраства бурно, вече се е сраснал с новата част на града и е най-големият курорт на българското Черноморие. В областта на земеделието се отглеждат предимно овощни видове. Животновъдството се развива предимно в дребни семейни стопанства, но в последните години се наблюдава развитие в овцевъдството, птицевъдството и пчеларството. От добивните отрасли е развит единствено дърводобивът.

Културното наследство на Несебър е запазено в пет музейни експозиции. В старата част на града е имало около 42 църкви.

Провлакът, свързващ старата част с новата, е дълъг около 400 метра. По средата на провлака се намира старата мелница на града, която не функционира като такава, а е само туристическа атракция. В началото на квартала, в новата част на Несебър, се намира истинската мелница на града. 

Археологически музей Несебър
Църквата Свети Стефан (Несебър)
Църквата Свети Спас (Несебър)
Етнографски музей Несебър – къща Москояни

Църкви :

„Света София“ (Старата митрополия), развалини на църква от 4 век
„Света Богородица Елеуса“, църква от 6 век
„Свети Стефан“ (Новата митрополия), църква от 10 век
„Свети Йоан Кръстител“, църква от 11 век
„Свети Димитър“, църква от 11 век
„Свети архангели Михаил и Гавраил“, църква от 13 век
„Света Параскева“, църква от 13 век
„Христос Пантократор“, църква от 13 век
„Свети Теодор“, църква от 13 век
„Свети Йоан Алитургет“, църква от 14 век
„Свето Възнесение Господне“(„Свети Спас“), църква от 17 век
„Свети Климент“, църква от 17 век
„Света Богородица“ („Успение Богородично“) – действаща църква от 1873 г.

Крепостна стена
Мелница