Момин проход е град в Западна България. Той се намира в община Костенец, Софийска област. Момин проход се намира в Средногорието в близост до планините Средна гора и Рила, както и до прохода Траянови врата. През града минава река Баншница.
Землището на Момин проход е населено от древността. Известно е с топлите си минерални извори още от времето на римската империя, като преди това тук се е намирало тракийско селище на серди и беси.
По времето на Османското владичество селището е известно с името Солудервент – Воден проход или Проход на водите.
Минералните извори в Момин проход са съществували като център на старо тракийско селище на серди и беси. Използвани са от римляните през епохата на императорите. Селището е разрушено през V и VI век от нашествията на хуните и готите.
През 976 г. в този район цар Самуил разгромява армията на византийския император Василий II, а през 1443 г. полският крал Владислав Варненчик разбива турските войски и се сключва сегединския мир.
От 1576 г. курортът се именува Солудервент – Воден проход или Проход на водите. Наричан е още Момина клисура (по легендата за отбраната на прохода от девойки) и Момина баня (по поверието за появата на нимфи-моми в радиоактивните изпарения). От 1939 г. курортът носи името Момин проход.
Баните и инхалаториумът са построени през периода 1925 – 1938 г., а санаториумите и почивните домове – в следващите няколко десетилетия.
Момин проход е известен с деветте си минерални извора, с температура на водата 56 °C, и радиоактивност, втора в България след Нареченски бани, трета в Европа и 25-а в света.
