Град Меричлери съществува като селище от 1373 година. За името и основаването му има много легенди и археологически факти. Една от легендите говори, че княгиня Мери от английски произход се излекувала с минералната вода и оставила името си от благодарност на селището. Друга твърди, че тук имало много „мери“ (пасища) и оттам идва името на селището. Името му може да се свърже и с близката река Марица, наричана от турците „Мерич“. Днес най-утвърдено е тълкуванието от арабско-турски: „Мер“ означава „горчиво“, „ич“ в превод е „пия“, а „лери“ е турско понятие за минало причастие. Всичко това е вследствие на горчивия вкус на минералната и другите питейни води в района. Оттук можем да заключим, че името на селището Меричлери означава „горчива вода“.
За произхода и основаването на бившето село Меричлери в летописната книга на ОУ „Димитър Н. Матевски“ от 1899 година четем следното: Селото е основано, когато турците превземат родопските крепости Цепина и Раховица през 1373 година. „Действително оттам бягат от турските зверства три рода Генчоолар, Радиолар и Моллите и се установяват в близост до минералния извор „Соленци“. Открити от турски ловци са заловени и направени ратаи в чифлика на Али Осман. Местността е наречена „Гяурово“. Разрешено им е да си направят колиби срещу чифлика и така се поставят основите на малкото селце, наречено „Мерич гяур“. Освен това име селяните получили от околните селища името „рупаланци“ на името откъдето идвали. Друго доказателство са говорът и облеклото им. След 170 години съвместен живот, през 1543 година, се убива синът на Али Осман, падайки от коня до една могила, която носи неговото име „Османова чука“. Това дава повод на всички турци да напуснат чифлика и се преселят в околните села и градове. В този период броят къщите „тип-колиба“ нараства от 30 на 50.
Преселвали от района и страната предимно овчари. И сега много от имената на родовете носят имената Овчарови, Загорови, Мекови. Привлечени от качествата на солите от минералната вода, помагащи за оплождането на овцете и увеличавали млеконадоя. Освен многото „мери“ за паша привличали ги и мекият климат, както и защитата от ветровете. По статистически данни през 1877 година Меричлери е имало над 1300 жители и било едно от най-големите села с чисто българско население.
В Меричлери е основана и втората протестантска църква в България. По-късно е създадена и конгрешанска църква, част от Съюза на евангелските съборни църкви.
Културни и природни забележителности:
Градски етнографски музей – представя обичаите и занаятите през Възраждането.
Разкрити са останки от римски некропол край града.
През 2010 година е създаден земен релеф (Land art) „Числови редици“ от художника Дан Тенев.
Открити са барелефи до минералния извор на св. Павел и апостол Крас, датиращи от 1350 година. Тук е имало и параклис, унищожен от турците през 1353 г. Те се намират в близост до римския мост от ІІ век. В града има етнографски музей с богата колекция и експонати от историческото минало и настояще на Меричлери. В близост до града има минерален извор. Водата от този извор е трета в света и втора в Европа по съдържание на минерали и химични елементи. Друга забележителност в района е минералният басейн „Соленци“, пълен с лековита вода. Името му е запазено от едно време, именно по този начин се е наричала тогава водата, тъй като освен че е с температура 45 °C, тя е и солена.
