Първото селище на мястото на днешно Малко Търново е тракийско. При византийсикя император Константин местността се развива културно и икономически поради близостта си със столицата на Византия, Константинопол.
Жителите на град Малко Търново и селищата от региона са потомци на старо българско население. В отколешно време те са живели в малки селища и колибарски поселения около днешното Малко Търново. Това се потвърждава от наличните документи и научни изследвания. За това свидетелстват и топонимичните наименования на местностите в района, както и типично българските кръщелни имена, съхранени в запазените църковни регистри. Независимо от миграционните процеси етнодемографският състав на населението в Малко Търново и района си остава чисто български.
Днешният град е създаден в края на 16 и началото на 17 век.
Основният поминък са овцевъдството и занаятите, свързани с него, както и добивът на мрамор.
В началото на 19 век в Малко Търново е открито килийно училище, през 1840-те години – светско, а тридесет години по-късно – и девическо.
След сключването на Берлинския договор градът остава в пределите на Османската империя.
При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Малко Търново силно пострадва. Селото брои около 1200 къщи, повечето от които са ограбени, повече от 5000 жители са принудени да избягат, убити са 18 души, в градчето остава само един от тримата свещеници.
От 25 октомври 1913 г. Малко Търново е в територията на България.
В Малко Търново и околностите му се намират множество археологически находки от особена важност, свързани с траките. Според редица известни изследователи на това място съществува селище от дълбока древност, за което предполагат откритите находки от различни епохи. Много интересни за посетителите са двете куполни тракийски гробници край града.
Първата разкопана, документирана и публикувана тракийска култова сграда (гробница) под могилен насип в българска територия на Странджа е тази в местността „Пропада“, на 5 km северозападно от града. Тя е построена на върха на невисок хълм и дава началото на некропол от 40 могили.
Много впечатляваща и внушителна е гробницата в местността Мишкова нива, на 13 km югозападно от града. Използвана е като хероон (гробница на митично или реално съществуващ цар жрец или герой) или като мавзолей на знатен тракийски владетел, тя се отнася към 5 – 3 век пр.н.е. – разцветът на тракийската култура.
Градът има три музея – археологически, исторически и природонаучен.
В Историческия музей са представени 5 експозиции, разположени в три странджански възрожденски къщи: археология, нова и най-нова история, иконна живопис, етнография и природа.
На територията на града се намират два християнски храма. Православната църква „Успение Богородично“ е разположена в центъра на Малко Търново.
Вторият храм е източнокатолическата църква „Света Троица“.
Редовни събития:
Летен университет или експедиция „Странджа планина и нейната роля в преноса на цивилизации изток – запад“.
Фестивал на занаятите „По Малкотърновски – от извора на Странджа“, в края на юли.
Летни културни празници, последната седмица на август, провеждат се от 1992 година.
Кухня:
Ишмер
Безсолно прясно краве, козе или овче сирене се оставя малко да прокисне. Поставя се в дълбок съд и се слага на огъня. Постоянно се бърка с дървена лъжица. Когато започне да се отделя масло, поръсва се царевично брашно, като бъркането продължава. Брашно се слага дотогава, докато попие всичката отделена мазнина. Когато стане бяла еднородна маса, се сваля от огъня. Добре приготвеният ишмер става на конци, когато се гребне с вилицата. Консумира се топъл. По желание може да се поръси със захар.
