Община Крумовград е административна единица от област Кърджали, територията на която попада изцяло в района на Източните Родопи.
Общата територия на общината е 843,320 кв. км. Релефът е нископланински и хълмист. Територията на Крумовградска община попада в северната периферия на Средиземноморското климатично влияние и се характеризира с преходно-средиземноморски климат. Средната годишна температура е около 13 градуса. Валежите в района са предимно от дъжд, като през зимата се наблюдава значително увеличение. Главната отводнителна артерия е река Крумовица. В общината преобладават храстовидните и дървесни видове. Община Крумовград се състои от 78 населени места, съставени от 403 махали, обединени в 500 кметства, без град Крумовград.
През територията на общината преминава река Арда. На нея е разположен един от трите големи язовира – язовир „Студен кладенец“.
Градът е кръстен на българския хан Крум. Благоприятният климат и природните условия са позволили заселването на Крумовград още в най-дълбока древност. Археологическите проучвания показват, че тук животът никога не е прекъсвал. Останките от множество древни селища, погребални съоръжения, култови места, тракийски и средновековни крепости, говорят за един действително интензивен и продължителен живот през всички исторически епохи.
В чертите на днешния град е имало средновековна крепост, а усиленото църковно строителство през Средновековието се свързва с присъединяването на този край към Първо българско царство през 837 година и с въвеждането на християнството.
По време на Освободителната руско-турска война от 1877 – 1878 година Крумовград е отнет от Османската империя, но по силата на решенията на Берлинския конгрес ѝ е върнат. През 1912 г. през Балканската война града е присъединен към царство България.
От вътрешността на страната и от съседните селища прииждат занаятчии, чиновници, преселници от Беломорска Тракия и майстори от смолянските села Славейново и Петково. От 10 – 12 човека преди 1900 година, през 1914 година жителите стават 100, през 1926 – 553, през 1944 – 1400.
В града се развиват грънчарство, медникарство, мутафчийство, абаджийство, папукчийство, а произведените изделия се предлагат в петъчни дни и на панаира „Саит баба“. Като гъсто населен район, Крумовград е бил околийски център с околийски управител (каймакам), кадия, данъчно управление и полиция.
Първото българско училище в Крумовград е открито през 1914 година. В него са се обучавали 7 ученици. През 1934 година в него се учат 42 ученици от 7 учители.
