Територията на община Карнобат е 806 km². Релефът в по-голямата си част е равнинен, прорязан от долините на реките Мочурица и Русокастренска. На територията на общината няма труднодостъпни райони. В северната част се издигат две вериги от сравнително ниски (500 – 600 m) и разляти хълмове, които представляват последни разклонения на Карнобатско-Айтоската планина. На юг теренът преминава в равнина, с изолирани хълмове и теренни гънки и прелива в Карнобатска котловина . Южно от гр. Карнобат се издигат Хисарските възвишения (500 m). Средната надморска височина на територията на общината е 174 m. Преминавайки по билото на Карнобатски Хисар, границите на общината пресича главния вододел на Балканския полуостров. Ришкият проход свързва общината със Северна Бълагрия.
На територията на община Карнобат се срещат няколко типа почви: изслужени смолници, изслужено-канелени, алувиални.
Територията на общината се отводнява от две реки със слаб дебит – Мучурица, с дължина 85,9 km, която се влива в река Тунджа, и Русокастренска, с дължина 65,4 km, която се влива в Мандрендското езеро. Повърхностният оток се формира предимно от дъждовни води. През лятото продължителното засушаване и високите температури, които изпаряват водата, водят до силното намаляване на количествата вода в двете реки. На много от притоците им има изградени язовири и микроязовири.
Историческите извори сочат, че от XV век насам градът винаги е бил административен център, стопанско и търговско средище с традиционен ежегоден панаир.
В сведенията и пътеписните бележки се споменава под различни имена – Кариноваса, Каринабад, Карново и др.
През Възраждането Карнобат става обединителен център на културно-просветното развитие на района. Градът има съществен принос в църковните борби през Възраждането – в средата на 60-те години на XIX век будните карнобатски граждани изгонват анхиалския владика, с което окончателно отстраняват гръцкото влияние. По време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. районът става жертва на безчинстващи башибозуци и черкези. Освобождението на Карнобат на 24 януари 1878 г. открива път за големи обществено-икономически преобразования.
Карнобатският регион, разположен пред южните подстъпи на Ришкия и Върбишкия проход, има древна и богата история и култура. Следи от живот има още от неолитната епоха. Селища и могили разкриват следи от живот от енеолитната, бронзовата и желязната епоха, богат поселищен живот от античността и средновековието. След създаването на българската държава през 681 година, поради изключителната си роля, земите на днешния Карнобатски край стават арена на военни действия и вековни интереси между България и Византия.
Показателен факт за възрожденските процеси в региона е свещенодействието на поп Стойко Владиславов – бъдещият епископ Софроний Врачански, в Карнобатска енория през 1791 – 1792 г. През Възраждането градът е значим търговско – занаятчийски център, прочут с пазара и големия карнобатски панаир.
След Кримската война край Карнобат се заселват кримски татари.
След Освобождението (1878 г.) настъпват съществени обществено-икономически преобразования и Карнобат се утвърждава като административен, стопански и културно-просветен център.
Икономическото развитие на община Карнобат е свързано основно със селското стопанство. Районът е бил и се утвърждава като зърнопроизводителен. Тенденции към подем бележат трайните насаждения, основно лозя, и свързаното с това производство на вино и други алкохолни напитки. Добре е застъпено и животновъдството, най-вече овцевъдство, свиневъдство, отглеждането на крави, кози, птици, зайци, пчели.
От отраслите на промишлеността са застъпени основно хранително-вкусовата, машиностроенето и шивашката.
Община Карнобат има много добри условия и за развитие на хранително-вкусовата промишленост, като се има в предвид, че районът е предимно селскостопански. Традиционно тук са застъпени производство на спиртни напитки, зеленчукови и плодови консерви, брашно и хлебни изделия, млечни продукти, месни продукти, сладководна риба.
Районът има климат, благоприятстващ развитието на зърненожитни фуражни култури. Значителен дял заемат техническите култури.
Най-добре развитият отрасъл, с традиции още от древността, е лозарството. 6 820 дка се намират в най-експлоатираните в това отношение земи на селата Невестино, Искра, Соколово, Зимен, Венец, Екзарх Антимово, Аспарухово, Житосвят.
В Карнобатския край винопроизводството има многовековна традиция. Доказателство за това са разкопките на многобройните тракийски могили в района на Карнобат, при които са открити червенофигурни керамики с изображения на бог Дионис, както и различни съдове за вино.
Уникалното съчетание на релеф, климатични и почвени особености е предпоставка за превъзходното качество на гроздето от Карнобатския край. В Карнобатската котловина се отглеждат както традиционни за страната, така и интернационални винени сортове. Разнообразието от сортове и тероарните особености на района благоприятстват създаването на висококачествени вина.
