Ива̀йловград е град в Югоизточна България, област Хасково, административен център на община Ивайловград. Старото му име е Ортакьой. Ивайловград се намира в крайните дялове на Източните Родопи по средното течение на р.Арда и нейните притоци Бяла и Луда река. Той е единственият град в България, от който, отправяйки се право на север, се стига до Гърция. На изток и на юг граничи с Република Гърция, а нейни съседи, на север и запад, са общините Любимец, Маджарово и Крумовград. Климатът на района е преходно-средиземноморски. Територията на общината е 820 km2 и попада изцяло в Източно-родопската физико-географска област, надморската височина на която се движи от 70 до 700 m. Релефът на региона има добре изразен нискоридов и долинен характер.
Жителите на Ивайловград са главно източноправославни християни. Градът е център на Ивайловградското архиерейско наместничество, едно от осемте наместничества на Пловдивската епархия на Българска православна църква. Храмове на Българска православна църква в града:
- Църква „Преображение Господне“, построена 1805 г., цялостно преустроена 1828 г. (архитектурно-художествен паметник на културата с национално значение);
- Църква „Свети Пророк Илия“, построена 1872 г., строена като съборен епископски храм, най-големият храм в Ивайловградско;
- Храм „Св. св. Константин и Елена“, кв. Лъджа;
- Лъджански (Ивайловградски) манастир „Свети свети Константин и Елена“, разположен на около 2 – 3 km в посока юг-югозапад от ивайловградския квартал Лъджа.
Забележителности:
- Крепост Лютица
В община Ивайловград се намира и друго ценно наследство от миналото – крепостта Лютица. Тя е една от най-добре запазените в първоначалния си вид средновековни крепости по българските земи. Стените ѝ, ограждащи площ от 14 дка, са запазени на височина до 6 метра и имат дебелина от 1,75 m. Отбраната им е подсилена с 12 кули, част от които са запазени до първоначалната си височина от 9 m. Кулите са били триетажни и са завършвали с бойна площадка, снабдена със зъбери. Долните етажи на южните кули са използвани като жилищни помещения, а тези на северните – като водохранилища. Това личи много добре от начина, по който е организирано изкачването на бойната площадка до върха на кулите. При тези, които са използвани за жилища, то става чрез вътрешни дървени стълби, а при кулите, чиито долни етажи са пригодени за водохранилища – чрез долепени до крепостната стена каменни стълби.
- Вила Армира
Вила Армира е антична римска вила в близост до Ивайловград. Днес тя е паметник на културата с национално значение. Открита е през 1964 година при строеж на язовир на 1,5 km югозападно от квартал Лъджа. При последвалите археологически разкопки са разкрити останките от крайградска вила от периода на Римската империя по нашите земи. Впоследствие тя става популярна под названието „Вила Армира“, произлизащо от името на малка река Армира, приток на река Арда, на брега на която е построена вилата.
Античната „Вила Армира“ представлява внушителен комплекс от жилищни и стопански постройки, разположени на площ от 2200 m². Жилищната ѝ част, заемаща площ от 978 m², обхваща голям вътрешен двор, ограден от покрита галерия с колонада (перистил) и басейн (имплувиум) в средата. Около него са разположени жилищните помещения – трапезария, дневна, кухня, спалня, баня и др. Отоплението се е осъществявало чрез хипокауст (подподово отопление, при което подът на сградата е повдигнат на колонки от зидани тухли или керамични тръби, между които циркулира топъл въздух от специално изградени за целта огнища).
По време на разкопките са открити добре запазени мозайки с фигурални и геометрични мотиви, капители, ажурни парапети, херми, профилирани фрагменти от колони, пиластри, корнизи и облицовки от мрамор. Намерени са и множество керамични съдове, накити и предмети на бита. Вилата е разкошно имение, помещенията на което освен украсените с мозайки подове, са украсени и с богата мраморна декорация и цветна мазилка. В това отношение тя безспорно се очертава като най-пищната от всички известни ни подобни постройки на територията на римска Тракия. Сгради с подобна богата мраморна облицовка са рядко срещани в провинциите на Римската империя. Особено важно е обстоятелството, че степента на съхранение на декоративните елементи позволява практически пълна възстановка на интериора на сградата.
